Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Отвързването й вече е безсмислено - каза Ранд. - Тя няма вече никаква власт над мен.
- Да - отвърна Моридин. - Вярвам ти. Няма, но мисля, че таи нещо като… негодувание към жената, която избра. Как й беше името, впрочем? Онази, която се нарича айилка, но носи оръжия?
Ранд не се поддаде на опита да го подразнят.
- Все едно, Миерин те мрази - продължи Моридин. - Мисля, че те обвинява за това, което я сполетя. Би трябвало да я наричаш Циндейн. Беше й забранено да използва името, което си избра.
- Циндейн - бавно повтори Ранд. - „Последен шанс”? Господарят ти е развил чувство за хумор, разбирам.
- Не беше шега.
- Предполагам. - Ранд огледа безкрайния пейзаж от суха трева и листа. - Трудно ми е да си помисля, че толкова се страхувах от теб в онези ранни дни. В сънищата ли ми нахлуваше тогава, или ме вкарваше в един от тези сънни късове?
Моридин не отвърна.
- Помня веднъж… Седях до огъня, обкръжен от кошмари, усещах ги като Тел-айеран-риод. Не би трябвало да си могъл да притеглиш някого изцяло в Света на сънищата, но и аз не съм сънебродник, способен да вляза сам.
Моридин, като мнозина от Отстъпниците, обикновено влизаше в Тел-айеран-риод в плът, което беше опасно. Според някои влизането в плът беше зло, отнемаше на човек част от човешкото в него. Но също така го правеше по-могъщ.
Моридин не обясни какво се беше случило в онази нощ. Ранд помнеше смътно онези дни, докато пътуваше към Тийр. Помнеше видения в нощта, видения за негови приятели или близки, които се опитваха да го убият. Моридин… Ишамаел… го беше привлякъл против волята му в сънища, кръстосващи Тел-айеран-риод.
- Ти беше луд тогава - промълви Ранд, взрян в очите на Моридин. Можеше почти да съзре огньовете, които горяха в тях. - Още си луд, нали? Просто си го овладял. Никой не би могъл да му служи, без да е поне малко луд.
Моридин пристъпи напред.
- Подигравай се колкото искаш, Луз Терин. Краят наближава. Всичко ще бъде дадено на великото задушаване на Сянката, за да бъде разпънато, разкъсано, _удушено_.
Ранд също пристъпи напред, срещу Моридин. Бяха еднакви на ръст.
- Мразиш се - прошепна му. - Мога да го _почувствам_ в теб, Елан. Някога му служеше за власт. Сега го правиш, защото победата му - и краят на всички неща - е единственото облекчение, което изобщо ще изпиташ. Би предпочел да не съществуваш, отколкото да продължиш да бъдеш себе си. Трябва да знаеш, че той няма да те освободи. Никога. Не и теб.
Моридин се усмихна презрително.
- Той ще ми позволи да те убия, преди да свърши това, Луз Терин. Теб и златокосата, и айилката, и малката тъмнокоса…
- Държиш се все едно, че това е двубой между теб и мен, Елан - прекъсна го Ранд.
Моридин се изсмя и отметна глава назад.
- Разбира се, че е! _Още_ ли не си го разбрал? В името на водопадите от кръв, Луз Терин! Става дума за нас двамата. Също като в миналите Векове, отново и отново, бием се двамата. Ти и аз.
- Не - каза Ранд. - Не и този път. Приключил съм с теб. Чака ме по-голяма битка.
- Не се опитвай да…
През облаците горе изригна слънчева светлина. Обикновено в Света на сънищата нямаше слънчева светлина, но сега тя окъпа Ранд.
Моридин залитна назад. Погледна нагоре към светлината, а след това се взря в Ранд, присвил очи.
- Не мисли… не мисли, че ще повярвам на простите ти фокуси, Луз Терин. Вейрамон беше потресен от това, което му направи, но не е нещо трудно да държиш сайдин и да слушаш как се ускорява пулсът на хората.
Ранд напрегна волята си. Пращящите сухи листа започнаха да се преобразяват под стъпалата му, позеленяваха отново и стръкове трева запробиваха между листата. Зеленото се разпростря от него като плисната боя, а облаците горе закипяха и се разпръснаха.
Очите на Моридин се разшириха още повече. Той залитна и се взря в небето - облаците се отдръпваха… Ранд долови стъписването му. Това беше сънен къс на _Моридин_.
Само че, за да привлече друг, трябваше да го постави близо до Тел-айеран-риод. Тези правила бяха в сила. Имаше и още нещо също така, нещо за връзката между тях двамата…
Ранд закрачи напред, разперил ръце настрани. Тревата изникваше на вълни, алени цветя изригваха като червени петна по лика на земята. Бурята се смири, тъмните облаци бяха прогорени от светлината.
- Кажи на господаря си! - заповяда Ранд. - Кажи му, че тази битка не е като другите. Кажи му, че ми омръзнаха слугите, че съм приключил с жалкото му местене на пионки. Кажи му, _че идвам за НЕГО_!
- Това е погрешно - каза Моридин, видимо потресен. - Това не е… - Погледна Ранд за миг, после изчезна.
Ранд издиша дълбоко. Тревата около него повехна, облаците се събраха отново, слънчевата светлина погасна. Макар Моридин да си бе отишъл, задържането на това преобразяване на пейзажа се бе оказало трудно. Ранд се отпусна задъхан, за да се съвземе.