Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Интересно предложение.
- Това е единственото разумно нещо. - Имарин се обърна към пленника им. - Нали не може да чува какво си говорим?
- Не може - отвърна Певара.
- Освободете го тогава. Искам да говоря с него.
Певара колебливо изпълни заповедта му. Добсер се смъкна на пода, олюля се, а после погледна към изхода.
Имарин измъкна от колана си кесия и я хвърли на пода пред него.
- Майстор Добсер.
- Какво е това? - попита Добсер, наведе се боязливо и взе кесията. Надникна в нея и очите му се разшириха.
- Плащане - каза Имарин.
Добсер присви очи.
- За да направя какво?
- Грешно ме разбрахте, майстор Добсер. Не искам да правите каквото и да било, плащам ви като извинение. Пратих Андрол тук да ви помоли за помощ, а той, изглежда, е… престъпил границите на указанията ми. Просто желаех да поговоря с вас. Нямах намерение да ви видя увит във Въздух и изтезаван.
Добсер го погледна подозрително.
- Къде намери толкова пари, Имарин? И защо мислиш, че можеш да ми заповядваш? Ти си просто войник… - Погледна отново съдържанието на кесията.
- Виждам, че се разбираме - каза с усмивка Имарин. - Е, ще поддържаш ли фронта ми?
- Аз… - Добсер се намръщи и погледна Велин и Лиймс, които лежаха в безсъзнание на пода.
- Да - каза Имарин, - това _наистина_ ще е проблем, нали? Не очакваш, че просто бихме предали Андрол на Таим и да обвиним него за това?
- Андрол ли? - изсумтя Добсер. - Пажчето? Да свали двама Аша’ман? Никой не би го повярвал. Никой.
- Правилно, майстор Добсер.
- Просто им предайте Айез Седай. - Добсер кимна към Певара.
- Уви, тя ми трябва. Работата е сложна.
- Ами, сигурно бих могъл да поговоря с М’хаил за вас. Да се оправят нещата, знаете.
- Ще съм много признателен - каза Имарин. Издърпа стол от стената, после още един срещу него. Настани се на единия и подкани с ръка Добсер да седне. - Андрол, хайде и ти да бъдеш полезен с нещо. Намери ни нещо за пиене с майстор Добсер. Чай. Обичаш ли захар?
- Не - отвърна Добсер. - Всъщност чух, че тука някъде имало вино.
- Вино, Андрол - подвикна Имарин и щракна с пръсти.
„Е, май ще е най-добре да изиграем ролята”, помисли Андрол. Поклони се, хвърли злобен поглед на Добсер, после отиде за чаши и вино. Когато се върна, Добсер и Имарин вече си бъбреха дружески.
- Разбирам - каза Имарин. - _Такива_ неприятности си имах, докато намеря подходяща помощ в Черната кула. Виждаш ли, необходимостта да опазя самоличността си е _императивна_.
- Мога да разбера това, милорд - каза Добсер. - Че то, ако още някой знаеше за Висш лорд от Тийр в редиците ни, близането на ботуша край нямаше да има. Това мога да ви кажа! А колкото до М’хаил, на него няма да му хареса тук да има някой толкова издигнат. Изобщо!
- Разбираш защо трябваше да стоя по-настрана - обясни Имарин, вдигна ръка и взе напълнената от Андрол чаша вино.
„Висш лорд на Тийр?”, помисли Андрол развеселен. Добсер май го гълташе това като силно питие.
- А всички мислехме, че се подмазвате на Логаин, защото сте глупав! - каза Добсер.
- С тази моя съдба, уви. Таим щеше да ме разкрие на мига, ако прекарвах много време край него. Тъй че бях принуден да тръгна с Логаин. Той и онзи, Дракона, двамата явно са селяни и нямаше да разпознаят един благородник.
- Ще ви кажа, милорд - рече Добсер. - Бях подозрителен.
- Така си и мислех - каза Имарин и отпи от виното. - Да докажа, че не е отровно - обясни и подаде чашата на Добсер.
- Всичко е наред, милорд. Вярвам ви. - Добсер изгълта виното. - Ако човек не може да вярва на един Висш лорд, на кого да вярва, нали тъй?
- Прав си - съгласи се Имарин.
- Мога да ви кажа едно. - Добсер вдигна чашата си към Андрол, за да я напълни отново. - Ще трябва да намерите по-добър начин да стоите настрана от Таим. Да следвате Логаин вече няма да върши работа.
Имарин отпи от чашата си бавно и замислено.
- Таим го държи в ръцете си. Разбирам. Предположих, че е така. Идването на Велин и другите казва всичко.
- М-да. - Добсер изчака Андрол отново да напълни чашата му. - Логаин е силен обаче. Много работа иска да се Обърне мъж като него. Силна воля, разбирате ли? Ще мине ден-два, докато го Обърнат. Все едно, бихте могли просто да идете при Таим и да му обясните плана си. Той ще разбере, а и винаги твърди, че хората са му по-полезни, ако не се налага да ги Обръща. Не знам защо. Няма друг избор, освен да Обърне Логаин, обаче. Ужасен процес. - Добсер потрепери.