Спомен за светлина

- Какво сте направили?

- Каквото трябваше - каза Андрол и се изправи. - Защо се забави толкова?

- За малко да започна нов конфликт с Котерен - отвърна Имарин, без да откъсва очи от двамата пленени Аша’ман. - Мисля, че времето ни се изчерпва, Андрол. Не позволихме да ни предизвикат, но Котерен изглеждаше ядосан - повече от нормалното. Не мисля, че ще ни търпят още дълго.

- Все едно, с тези пленници времето ни наистина изтича - каза Певара и измести Добсер настрани, за да отвори място за Имарин. - Наистина ли смяташ, че можеш да го накараш да проговори? Опитвала съм се да разпитвам Мраколюбец. Трудно се пропукват.

- А, но това не е Мраколюбец - каза Имарин. - Това е Добсер.

- Не мисля, че наистина е той. - Андрол огледа мъжа, зареян във въздуха във връзките си. - Не мога да приема, че някой може да бъде _накаран_ да служи на Тъмния.

Успя да долови несъгласието на Певара. Тя наистина смяташе, че е станало точно така. Всеки, който може да прелива, може да бъде Обърнат, беше му обяснила. Древните текстове говорели за това.

От тази мисъл му призля. Да принудиш някого да стане зъл? Това трябваше да е невъзможно. Съдбата движеше хората, поставяше ги в ужасни положения, отнемаше живота им, здравия им разум понякога. Но изборът да служиш на Тъмния или на Светлината… този единствен избор не можеше да бъде отнет на човек, разбира се.

Сянката, която видя зад очите на Добсер, беше достатъчно доказателство за Андрол. Мъжът, когото бе познавал, си беше отишъл, беше убит, и нещо друго - нещо зло - беше поставено в тялото му. Нова душа. Това трябваше да е.

- Каквото и да е той - каза Певара, - все пак се съмнявам, че можеш да го принудиш да проговори.

- Най-добрите методи на убеждение - каза Имарин, стиснал ръце зад гърба си, - са ненасилствените. Певара Седай, бъдете така добра да махнете сплитовете, запушили ушите му, за да почне да чува - но ги извадете съвсем малко, все едно че сплитът е затегнат, но се разпада. Искам да подслуша какво ще кажа.

Тя се подчини. Поне Андрол предположи така. Това, че бяха двойно обвързани, не означаваше, че могат да виждат сплитовете си. Усети раздразнението й обаче. Мислеше за Мраколюбците, които беше разпитвала, и съжаляваше за… нещо. Инструмент, който беше използвала срещу тях?

- Смятам, че можем да се скрием в имението ми - заяви високомерно Имарин.

Андрол примига. Мъжът беше станал по-висок, държеше се по-горделиво, по-… надменно. Гласът му беше станал властен, пренебрежителен. Просто ей така, изведнъж беше станал благородник.

- Никой няма да помисли да ни търси там - продължи Имарин. - Ще ви приема като мои съдружници, а по-низшите между нас - младия Евин например - може да ги наема на работа като слуги. Ако изиграем ръката си правилно, можем да изградим съперничеща Черна кула.

- Не знам… колко разумно ще е това - включи се в играта Андрол.

- Тишина - каза Имарин. - Ще ви питам за мнение, когато е необходимо. Айез Седай, _единственият_ начин да станем сериозни съперници на Бялата и Черната кула е да създадем място, където преливащи мъже и жени действат заедно. Например… Сива кула, ако искате.