Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Конлан никога не бе чувал толкова мъка в гласа на жреца. С ръка под лакътя й, той насочи Райли към Вен. След което се обърна, за да се изправи пред Аларик.
— Вината не е твоя. Ако не друго, тя е моя, защото не бях там, за да защитя храма.
Бастиян стовари чашата си за кафе върху масата.
— Вината е моя. Имах много приятели от рода Микена. Боговете са ми свидетели, че трябваше да заподозра плановете им.
Джъстис се засмя.
— Да, всички сме виновни. Никой не е отговорен. Има ли изобщо някакво шибано значение? Докато седим тук, ядем препечени филийки и си прехвърляме вината, Райзън се отдалечава все повече и повече.
Конлан вдигна ръка.
— Достатъчно. Джъстис е прав. Аларик, успя ли да определиш местоположението на Тризъбеца?
— Не. Виждам го за момент и след това изчезва. Сякаш са открили някакъв магически щит, който го покрива. Или Тризъбеца сам се крие от провалилия се жрец.
Вен проговори с натежал глас.
— Тогава сме обречени. Можем да го търсим по старомодния начин, но е възможно той да се намира на хиляди мили и повече, във всяка една посока.
— С него има отряд воини — намеси се Кристоф. — Освен ако не са се разделили. На десет или повече воини, които пътуват заедно, ще им бъде трудно да се скрият.
Конлан пое дълбоко дъх, опитвайки се да запази спокойствие.
— Тогава ние също ще се разделим и ще ги последваме. Аларик има ли някакъв начин да засилиш търсенето.
Преди Аларик да успее да отговори, Райли се намеси.
— Да не би случайно да говорите за банда момчета, които излъчват същата емоционална вибрация като вас, с изключение на глупостите от рода на „Ура, ура, мисия, мисия“, които съпровождат мислите им.
Девет глави рязко се обърнаха към нея. Тя премигна, а после продължи, като насочи вниманието към съзнанието си.
— Ако отговорът е да, то те едва ли са на повече от двадесет мили от тук. Трябваше да се постарая доста, за да се защитя от емоциите им през последния половин час и нещо. Мислех, че е някакъв вид обратна връзка от всички вас, но започвам да разбирам как да категоризирам и разграничавам вълните и техните определено са различни.
Тя затвори очи и Конлан можеше да почувства концентрацията й. Изведнъж Райли скочи от дивана и почти изпусна мъфина си върху главата на Вен.
— И трябва да се размърдаме, защото са се запътили да нападат някакви шейпшифтъри. В момента.
Вен обърна глава към вратата и воините излязоха от стаята след него, оставяйки Конлан и Райли да спорят за някой си Рамирес. Начинът, по който брат му се тревожеше за чувствата на някаква човешка жена, бе почти смешен. Ако сливането на душите правеше това с мъжа, то, слава на Посейдон, никога не му се бе случвало. Харесваше жените си, глупави и незапомнящи се, а имаше усещането, че лейди Съншайн не е нито едно от тези неща. Но това не беше негов проблем. Поне не още. Ако тя създадеше проблеми, е, той щеше да се погрижи. Това му беше работата, нали?
Стигна до килера близо до входа и отвори вратичката. Като се пресегна между няколко от якетата и палтата, сграбчи пръта, на който висяха закачалките, с една ръка и го завъртя три четвърти завъртане напред и половин назад. Последва щракване и бръмчащ звук и прътът със закачалките, палтата и всичко останало се дръпна встрани, в отвор, направен от панел, който се плъзгаше навътре от дясната страна на малката стаичка. Втори панел в задната част на килера се отвори безшумно към малка стая, изпълнена с много лъскави играчки.
— Това е очарователен арсенал, Вен — каза Кристоф току зад гърба му. — Какво имаш там?
Вен щракна ключа и лампата освети съдържанието на стаята.
— Нека те разведа, мой човек — каза той, минавайки покрай багажник пълен с автомати, за да вдигне пушка, направена специално за него. — Това бебче е Франки SPAS-12. Бойна пушка, проектирана под любящата грижа на италианците, които са брилянтни, що се отнася до коли, оръжия и всякакъв вид фини механизми. И е специално модифицирана, за да приюти тези.
Вен повдигна стъклен флакон с формата на куршум, изпълнен с гъста течност.
— Изключително висока доза Специален К. Единственото нещо, което почти напълно гарантира, че ще свали един шейпшифтър.
Денал си проправи път с рамо, очите му бяха широко отворени.
— Специален К?
— Кетамин. Животинско успокоително. Подръж това — Вен хвърли оръжието в ръцете на Денал.