Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Групичката край печката възкликна ядовито при произнасянето на този заплашителен израз. Двамата играчи на домино вдигнаха поглед от играта, сякаш и те да протестират, че в „Утринна зора“ са прозвучали гласно думи като философска филантропия.
— Я да млъквате с вашата философска филантропия! — извика засмяната дама и още по-бързо закима с глава. — Слушайте да ви кажа. Аз съм една обикновена жена. От философски филантропии нищо не разбирам. Но аз познавам нещата, които съм видяла и които съм срещнала лице с лице на този тук свят, в който живея. И ето какво ще ви кажа, приятелю — ще ви кажа, че има хора (мъже, както и жени, за съжаление), които нямат капка доброта — капчица. Има хора, които просто трябва да се презират безжалостно. Има хора, с които трябва да се отнасят като с врагове на човешкия род. Има хора, които нямат човешки сърца и тях би трябвало да ги избиват като опасни зверове и да ги разчистват от пътя ни. Те не са многобройни, надявам се, но аз съм срещала (в този тука свят, на който живея, а дори и в „Утринна зора“), виждала съм такива хора. И не се съмнявам, че този човек — все едно как се казваше — е един от тях.
Развълнуваните думи на стопанката получиха в „Утринна зора“ много по-благосклонен отзвук, отколкото ако бяха изречени пред някои усмихнати ласкатели от класата, която тя тъй неоснователно порицаваше, в съседство с Великобритания.
— Ей богу! Ако тази ваша философска филантропия — продължи стопанката, остави плетката и стана да поеме супата за непознатия от съпруга си, който се подаде на страничната врата, — ако тя може да остави човека в ръцете на такива хора и изобщо да има вземане-даване с тях — все едно дали с думи или с дела, или пък с двете, тогава да се маха от „Утринна зора“, защото не струва и пукната пара.
Когато постави супата пред госта, който промени положението си от лежащо на седящо, той я погледна право в очите и мустаците му се смъкнаха под носа, а носът му легна върху мустаците.
— Така-а! — рече оня, който говореше преди. — Да се върнем отново на въпроса. Като оставим всичко това настрана, господа, понеже човекът бил оправдан по делото, само затова хората в Марсилия казват, че дяволът бил пуснат на свобода. Тъй са тръгнали тези думи и ето какво означават — нищо друго.
— Как му беше името? — попита стопанката. — Май Биро беше, нали?
— Риго, госпожо — отвърна длъгнестият швейцарец.
— Ах, да, Риго, разбира се!
Супата на госта бе последвана от месо, а месото — от зеленчуци. Той изяде всичко сложено пред него, изпразни бутилката с вино, поръча си чаша ром и с кафето изпуши една цигара. Като се подкрепи, обноските му станаха високомерни и той се включи в общия разговор, но се държеше така, сякаш положението му беше много по-изискано от вида му.
Възможно е посетителите да са имали други задължения, а може да са почувствували и своята незначителност, но във всеки случай те се разпръснаха един по един и тъй като други клиенти не дойдоха, новият им покровител остана единствен в „Утринна зора“. Стопанинът потракваше в своята кухня; стопанката се бе умълчала над плетката си, а ободреният пътник седеше край печката и топлеше разранените си крака.
— Простете, мадам — този Биро…
— Риго…
— Риго. Простете отново — извикал е вашия гняв — как?
Стопанката, която ту си казваше, че този човек е хубав, ту в следващия миг го намираше за грозен, видя как носът се спусна надолу и мустакът се вирна нагоре и решението й наклони към второто мнение. Риго бил престъпник, обясни тя, който убил жена си.
— Нима? Бога ми, тогава наистина е престъпник. Но откъде знаете това?
— Всички го знаят.
— Ха! И въпреки туй той се изплъзнал от закона.
— Monsieur, съдът не е успял да докаже напълно престъплението. Такъв е законът. И все пак всички знаят, че го е извършил. Хората били толкова сигурни, че дори се опитали да го разкъсат на парчета.
— Защото всички те живеели в мир с жените си, нали? — каза гостът. — Ха-ха!
Стопанката на „Утринна зора“ го погледна отново и почти затвърди последното си мнение. Но той имаше красива ръка и ръкомахаше много изискано. Тя отново започна да си казва, че все пак не е грозен човек.
— Вие ли споменахте, мадам, или друг някой от господата обясни какво е станало после с него?
Стопанката поклати глава; оживлението, с което говореше до този момент, й бе пречило да кима и да отмерва такта на думите си. Споменало се в „Утринна зора“, каза тя, че според вестникарските съобщения той бил задържан в затвора за негова собствена безопасност. Но, така или иначе, избягнал заслуженото наказание и толкова по-зле.