Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Да. Дори малко повечко от дванадесет, за щастие.

— За щастие ли? — повтори мистър Мийгълс. — Искате да кажете за нещастие. Както и да е, мистър Кленъм. Обръща се той към правителството. И щом се обръща към правителството, се превръща в престъпник! Чувате ли, сър — провикна се мистър Мийгълс, изпаднал в явна опасност отново да се разгорещи, — престава да бъде невинен гражданин и става обвиняем. От тоя миг с него почват да се отнасят като с човек, извършил адско злодеяние. Става човек, от когото ще бягат, ще го отпращат, ще го заплашват, ще му се присмиват, ще го препращат от един високопоставен млад или стар джентълмен към друг високопоставен млад или стар джентълмен и обратно; човек, който няма право да разполага с времето или имота си; парий, от когото е оправдано да се отървете както намерите за добре, да го смажете с всички възможни средства.

След утринното приключение на Кленъм това не му се стори толкова невероятно, колкото предполагаше мистър Мийгълс.

— Не стойте там, Дойс, и престанете да въртите калъфчето за очилата си — извика мистър Мийгълс, — а разкажете на мистър Кленъм, каквото признахте пред мене.

— Наистина ме накараха да се почувствувам като че съм извършил престъпление — каза изобретателят. — Докато обикалях разните ведомства, с мене се държаха така, като че съм извършил много тежко провинение. Неведнъж ми беше необходимо да си казвам за собствено успокоение, че наистина не съм сторил нищо, за което заслужавам да ме впишат в нюгейтския алманах, а съм се стремил само към икономии и подобрения.

— Ето! — заяви мистър Мийгълс. — Преценете сам дали съм преувеличил. Сега вече ще можете да ми повярвате, когато ви разкажа до края.

След този предговор мистър Мийгълс започна разказа: отдавна известния, станал вече досаден разказ по същество, който всички знаем наизуст. Как след безкрайни посещения и преписки, след безкрайно нахалство, невежество и оскърбления милордовете издават постановление номер три хиляди четиристотин седемдесет и пет, с което се позволява на виновния да направи опити със своето изобретение за своя лична сметка. Как опитите се провеждат пред шестчленна комисия, в която двама от по-старите членове съвсем не виждат, други двама стари членове нищо не чуват, единият от останалите двама стари членове е толкова куц, та не може да се доближи, а вторият — толкова тъп, та дори не поглежда. Как минават още много години, още много нахалства, невежество и оскърбления. Как милордовете издават постановление номер пет хиляди сто и три, с което предават въпроса в Министерството на разтакането. Как след известно време Министерството на разтакането се заема с въпроса като с нещо съвсем ново, изникнало едва вчера, за което не се е чуло нищо досега; объркват го, размътват го, прехвърлят го насам-нататък. Как нахалствата, невежеството, оскърбленията минават през таблицата за умножение. Как изобретението е предадено на тримата Барнакловци и един Стилтстокингс, които нямат понятие от тази работа; в чиито глави не може да се втълпи нищо от нея; които тя отегчава и те заявяват, че липсват физически възможности за осъществяването й. Как Министерството на разтакането с постановление номер осем хиляди седемстотин и четиридесет „не намери основание да отмени решението, до което са стигнали милордовете“. Как, когато му напомнят, че милордовете не са стигнали до никакво решение, Министерството на разтакането оставя въпроса в папка и на лавицата. Как тази сутрин се е състояла окончателна среща с шефа на Министерството на разтакането и как този безочлив шеф се изразил, че изобщо и при дадените обстоятелства, разглеждайки въпроса от различни гледища, той е на мнение да се избере един от двата пътя: или да го изоставят веднъж завинаги, или да започнат всичко отначало.