Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— След което — заключи мистър Мийгълс — аз, като практичен човек, още там улових Дойс за яката, заявих му, че за мене той е очевидно безсрамен мошеник, презрян смутител на правителственото спокойствие, и го извлякох навън. Измъкнах го за яката през вратата на Министерството, за да може и вратарят да разбере, че съм практичен човек, който зачита официалната преценка за подобни личности; и така стигнахме дотук!
Ако енергичният млад Барнакл би бил там, то навярно откровено би казал, че Министерството на разтакането е изпълнило задължението си. А задължението на Барнакловци е да се държат о държавния кораб, докато им е възможно. Да подреждат правилно, да облекчават товара му и да почистват кораба, би значило да бъдат изхвърлени от него, и то незабавно; или ако корабът потъне, както са залепнали за него, да му мисли корабът, не те!
— Ето — продължи мистър Мийгълс — сега вече знаете всичко за Дойс. С изключение на това — а то, признавам, не подобрява настроението ми, — че и сега дори не го чувате да се оплаква.
— Трябва да сте много търпелив — каза Артър Кленъм, като го погледна някак учудено, — много толерантен.
— Не — отвърна Дойс, — едва ли повече от кой да е друг.
— Но, ей богу, повече от мене! — извика мистър Мийгълс.
Дойс се усмихна, като се обърна към Кленъм:
— Виждате ли, аз зная тия неща не само от личен опит. Случвало ми се е и по-рано да ги срещам от време на време. Моят случай не е изключение. С мене не са се отнесли по-зле, отколкото със стотици други, озовали се в същото положение… искам да кажа, отколкото с всички други.
— Не зная дали бих се утешил с това, ако бях се озовал в същото положение, но се радвам, че вие се утешавате.
— Разберете ме! — отговори обмислено и спокойно Дойс, загледан в пространството пред себе си, сякаш го измерваше със сивите си очи. — Аз не казвам, че това е награда за труда и надеждите ви; но е все пак известно утешение да знаете, че сте могли да очаквате всичко това.
Той говореше спокойно и разумно, полугласно, както говорят често механици, свикнали да обмислят и стъкмяват всичко с най-голяма точност. Този разговор му беше присъщ като сръчността на пръстите или навика да отмества от време на време шапката си назад, сякаш разглежда някоя недовършена работа и размишлява по нея.
— Разочарован ли? — продължи той, докато вървеше между тях в сянката на дърветата. — Да. Несъмнено съм разочарован. Оскърбен? Да. Несъмнено съм оскърбен. То е съвсем естествено. Но това, което имам пред вид, когато казвам, че хората, озовали се в същото положение, са винаги изложени на същите обноски…
— В Англия — прекъсна го мистър Мийгълс.
— О, разбира се, имам пред вид Англия. Когато изнесат изобретенията си в чужбина, положението е съвършено друго. Затова именно толкова хора отиват там.
Мистър Мийгълс се разгорещи отново.
— Това, което имах пред вид, е, че този подход на нашето управление е редовният му подход. Чули ли сте някой автор на проект или изобретател, който е намерил достъп до него, да не е бил обезсърчен и огорчен?
— Не мога да кажа, че съм чул такова нещо.
— Научили ли сте някога да се е избързвало с приемането на нещо полезно? Да се даде изобщо пример за полезно начинание?
— Аз съм много по-възрастен от нашия приятел тук — каза мистър Мийгълс — и ще отговоря на въпроса ви. Никога.
— Но и тримата знаем, предполагам, твърде много случаи — продължи изобретателят, — когато то упорствува да изостава с години и с хиляди мили назад; и продължава да си служи с отдавна отхвърлени вещи, дори след като по-добрите са всеобщо възприети.