Извънредна ситуация

— Добре — каза Макленахан. — Планът изглежда добър. Но искам да ви помоля нещо. Знаете, че не мога да настоявам. — И той стрелна с поглед Роузли, който изглеждаше, сякаш смуче лимон.

— Какво? — попита Стеф.

— Смятаме, че в „Зала А“ има оцелели, които не могат да се измъкнат оттам. Проблемът е, че според техниците таванът ще се срути всеки момент. Пратил съм хора вътре, но работата върви бавно. Според мен таванът ще падне, преди да стигнат до някого. Имате ли нещо във вашия самолет, което да ни помогне да го укрепим? Да спечелим малко време?

Не беше трудно да се разбере как Труман Макленахан се бе издигнал до поста си. Беше смел и мотивиран, но също така знаеше кога да изиграе дипломатичната карта. Роузли изобщо не владееше това изкуство, а само сумтеше, скръстил демонстративно ръце.

— Боя се, че… — започна Стеф, но Джош я прекъсна.

— Стабилизаторите.

Тримата му колеги се извърнаха към него.

— Как така? — попита Стеф.

— Използвахме стабилизаторите по време на учението, за да овладеем енергията в реакторите. Ако ги поставим внимателно в „Зала А“, могат да послужат като метална подпора, която държи тавана.

Стеф бавно кимна.

— Но никой извън „Е-форс“ не може да работи с това оборудване — каза Пийт.

— Какво оборудване? За какво говорите? — попита Макленахан и се намръщи. Дори Роузли вдигна глава внезапно заинтригуван.

— Стеф, Маи и аз можем да действаме по предварително начертания план — каза Джош на Пийт. — А ти можеш да помогнеш в „Зала А“ и след това да тръгнеш към подземието.