Тайния дневник на Източната перла

Знаех, че тя вече е започнала да обръща парите си в долари. До другото лято щеше да е събрала достатъчно, за да отпътува и да се устрои в Америка. Често ме уговаряше да тръгна с нея, но колкото и да ми беше скъпа, не можех да си представя живота си в Ню Йорк.

Времето минаваше бързо, както става винаги, когато животът ти е пълен. Често си мислех за японското си семейство, до което сега бях съвсем близо, но все едно ни разделяха хиляди километри. Животът ни нямаше никакви допирни точки. Но ето че един мрачен, дъждовен ден, когато влизах в хотела, където беше срещата ми с Тамура и един клиент, едва не се сблъсках с Кавашима, докато минавах през въртящата се врата. Той пък тъкмо излизаше. Беше със свой колега, и двамата облечени в костюми по западна мода, с тъмни обувки и кожени куфарчета. Докато се разминавахме, ме изгледа с интерес, но очевидно без да ме познае, а аз извърнах поглед разсеяно. После във фоайето трябваше да поседна, защото краката ми се бяха разтреперили, а сърцето ми биеше като лудо.

Белегът, който му бях оставила на раздяла, не беше изчезнал. Докато го гледах как се сбогува с колегата си, ми премаля от желание. Така бих искала да усетя отново как прониква в мен изотзад, по своя брутален и яростен начин. Беше минал толкова близо до мен, че успях да вдъхна мириса му, който така добре познавах.

Същата нощ мъжът, с когото ме запозна Тамура, доктор Атарки, се облагодетелства от страстта, която неочакваната среща с Кавашима беше събудила в мен. Атарки, уважаван токийски хирург, обичаше да изпълнява ролята на жертвата, покорния слуга на принцесата. Доставяше му удоволствие да се разпореждам и да си играя с него. Не беше необходимо да правя друго, освен да действам, изцяло ръководена от собственото си желание. Завързах очите му, за да ми е по-лесно да си представям лицето на Кавашима. Когато свършихме, имах чувството, че аз съм се възползвала от него и отказах парите му.