Опасна дарба или поредният Фауст

Кристиан успя да се запише във всички отбори, които си бе избрал, затова през повечето време отсъстваше. Никой не го попита дали още се упражнява върху Бъди. Обаче всички знаеха, че е така, защото все повече се сприятеляваше с Конър, а бе всеизвестно, че Кристиан мрази да губи от приятели дори повече, отколкото мразеше да губи от непознати. Валентин също бе започнал да навлиза в добро темпо. През последните седмици бе написал някои от най-добрите си стихове й най-после бе готов да предаде работите си за участие в турнира по дебат и драма.

От всички тях единствено Виктория истински мразеше Марлоу. Манията й да провали кампанията на Люси за президентските избори все повече я обсебваше. Люси бе сложила навсякъде плакати с надписи като: „Гласувайте за Люси, тя е с вас от самото начало“, „Люси Спенсър, единствената от кандидатите, която се обявява срещу всички видове козметични промени“. Онзи, който Валентин харесваше най-много, гласеше: „Ако имате нужда от гувернантка, за да управлява живота ви, в състояние ли сте да ръководите училище?“ Той бе донесъл плаката вкъщи един ден и двамата с мадам Вилрой доста се позабавляваха за сметка на Виктория. Пеперудите й съобщиха за плакатите едва два дни преди да бъдат окачени, тъй че тя не успя да предприеме каквото и да било.

И сякаш Люси не й стигаше, Томас беше навсякъде, където ставаше дума за дебати. Засега обаче Виктория бе твърде заета с изборите, за да се занимава с него. Не можеше да накара никого да гласува за нея, затова трябваше да разчита на старомодния начин — да се срещне с колкото може повече от съучениците си и да научи слабите им места. Този процес отнемаше притеснително много време, но поне не й се налагаше да държи дълги речи и да дава сладкодумни обещания като политик. Някои хора криеха твърде пикантни тайни, при това на достъпно място в мозъка си. Други бяха по-трудни. И все пак всички те неминуемо обичаха или мразеха, мечтаеха или се страхуваха от някого или от нещо. А Виктория можеше да го сподели, да го имитира, да го избегне или да го използва. И въпреки това тя тайно мразеше Бел, задето получаваше същия резултат много по-лесно. Всеки път, когато я зърнеше, заобиколена от тълпа раболепни подмазвачи, си повтаряше, че Бел не заслужава това. Мадам Вилрой бе съгласна с нея. Тя също смяташе, че Виктория го заслужава повече. Тогава защо Бел се радваше на цялото и внимание?