Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Тя отвори широко очи, изду бузи, сетне пак разтърка очи, докато не се напълниха със сълзи. Вълна от срам и съчувствие заля мис Лемьо, докато слушаше как Виктория обяснява особеното си състояние. Ама че безчувствен свят?, помисли си тя, извади бележника си и започна да си води бележки.
Когато си тръгна с бележката на мис Лемьо в ръка, Виктория видя Кристиан, който излизаше от офиса. Той беше дошъл да се запише в още един спортен отбор. Виктория забеляза, че на излизане той сви една химикалка, шепа кламери и преспапието с форма на жаба, което стоеше до дъската за обяви. Трогателно, рече си на ум и отмина.
След поредния скучен ден, в който не се бе случило нищо интересно, Валентин събираше нещата си, за да си върви. Точно тогава го намери Шарлот.
— Здравей, Валентин. Така и не ми се обади след пиесата. Забрави ли ме? — нацупи се тя.
— Разбира се, че не съм — Валентин пусна най-чаровната си усмивка и улови ръката й. — Как прекара днес?
Шарлот грейна и започна да му разказва за деня си, с какво се е занимавала, за приятелите си и за всичко друго, което й хрумна. Валентин бе толкова добър слушател. Шарлот дори не забеляза, че единствено тя говори. Най-накрая спря и го попита какво се кани да прави.
Валентин също спря. Очите му се стрелнаха към стенния часовник, сетне отново се върнаха към нея. Пауза, след която той неочаквано я сграбчи, обви талията й с ръце и я целуна продължително по устните. Тя нямаше да го зашлеви като Миси.
— Хей, младежо! — извика един учител, който точно в този момент бе завил иззад ъгъла. Валентин се дръпна назад, а Шарлот се изчерви. Валентин кимна на учителя, сетне намигна на Шарлот и мушна ръка в джоба си. След това всичко се завъртя отзад напред — подвикването, учителят, целувката. Шарлот стоеше в коридора, все още нецелунатта. Тя каза отново:
— Стига за мен, ти какво се каниш да правиш?
Валентин погледна часовника, устните й, учителя, който зави иззад ъгъла. Шарлот се зачуди на какво се усмихва.
— Прибирам се вкъщи. Мисля да поработя върху стихосбирката си — отвърна й той.
— Наистина ли? Знаеш ли, че миналата година спечелих училищната награда с кратките си разкази?
— Е, сигурен съм, че си по-талантлива от мен.
Шарлот се изчерви и се впусна да говори за разказа, върху който работи в момента — история от гледната точка на мухоловка вегетарианка. С нея правеше паралел с първия развод на родителите си, както и с талибаните.
— Можеш да участваш с произведението си в държавното първенство по дебати и драма. То си е доста добър старт — предложи накрая.
Валентин, който вече знаеше това, се престори, че й благодари за информацията. След като я послуша още няколко минути, той каза:
— Може пък някой ден да се съберем и да си почетем един на друг.
— Наистина ще ми бъде приятно — отвърна Шарлот.
— Ако искаш, с удоволствие бих погледнал наградения разказ — продължи Валентин с най-ласкателния си тон.
В крайна сметка двамата си уговориха среща след училище, а Валентин убеди Шарлот да донесе дневника си. След това двамата се упътиха към колите, които ги чакаха. Шарлот сведе очи, с надежда да хване ръката на Валентин, но ръцете му бяха в джобовете.
Валентин изтича до черния автомобил, който го чакаше пред училището, и скочи вътре. Сестрите му вече бяха там. Бел се оплакваше на Бисе от Люси Спенсър, а Виктория се преструваше, че чете рекламна брошура на Оксфордския университет.
— Те се срещат. Той всъщност излиза с Люси — изхленчи Бел, която току-що бе чула слуха от шпионската си мрежа от блондинки. — А тя разправя навсякъде, че сме сираци.
— Е, и? Нали сме осиновени — обади се Бисе. — Поне ние с теб сме още заедно.
Виктория и Бел си размениха бързи погледи. Бел смени темата.
— Освен това казала на Томас, че съм си правила пластична операция.
Бисе се засмя и съсредоточи вниманието си върху един измъкнал се конец от тапицерията на колата. Отново усети спомена от времето, когато двете със сестра й си приличаха като две капки вода, да тежи като оловна топка в сърцето й.
— Ти направи много повече, Бел. Бъди благодарна, че тя се е сетила единствено за това.
— Надявам се, че той няма да й повярва — рече Бел.
— Не говори ли с него? — попита я Бисе.
— Не и през последните няколко дни след срещата в столовата — засмя се лукаво Бел. — Той е все с Люси, а аз смятам да използвам номера с Конър, докато не го накарам да я зареже.