Опасна дарба или поредният Фауст

— Но нали за дебатите също излизаш на сцената?

Ама че е хитра, рече си Виктория. Сетне взе да разтрива с ръце слепоочията си, имитирайки поведението на самата мис Лемьо, когато бе разстроена.

— Това е различно. Моля, не ме карайте да обяснявам деликатността на състоянието си. Не съм лекар. Единственото, за което моля, е да получа компенсация за натоварването, на което съм подложена.

— Хм — няколко минути мис Лемьо не можа да каже нищо. — Разбирам. И все пак…

Какво?, учуди се Люси. Нямаше начин Лемьо да повярва на тия глупости!

— Технически погледнато — продължи Виктория, — макар училището да има стриктни правила, никъде не се казва, че може да нарежда каква да е програмата на учениците или да ограничава часовете, които искат да посещават.

— Е, да, така е… — мис Лемьо сама бе изтъкнала този аргумент пред мисис Спенсър. Естествено, той беше напълно логичен. Ясно беше дори за едно дете. — Ще трябва да поговоря с някои хора.

— Това ще е справедливо — кимна Виктория.

Люси едва се сдържаше да не нахълта в кабинета. Виктория го усети. След като въпросът с часовете бе уреден, време беше да се заеме с Люси, да й покаже поне малко с кого си има работа…

— Мис Лемьо — започна тя, — споменах ли ви, че пиша доклад за ефективността на политиката на Обединените нации за опазване на мира?

Люси едва не се задави с диетичната си кола. Това беше нейна идея.

— Така ли? — попита съветничката, прелиствайки някакви документи. — Виктория, това е чудесно съвпадение. Това беше темата на дипломната ми работа в Йейл.

На Люси й бе отнело месец и половина да научи този факт, а на Виктория — само един миг на партито, за да го прочете в мислите й.

— Изненадана съм, че вече пишеш доклади — рече мис Лемьо. — Дадоха ли ви вече задачите?

Виктория отвърна най-спокойно.

— Да учиш, е задача, която човек си поставя сам.

Мис Лемьо прие всичко за чиста монета.

Люси беше бясна. Какво става? Откъде е научила? Всичко е наред. Само се успокой. Лемьо все пак ще ми даде препоръка, когато стана президент на класа.

— Освен това ще спечеля изборите за президент на класа — изведнъж изтърси Виктория.

Този път Люси наистина се задави. Виктория съжали, че бе реагирала толкова спонтанно на мислите й. Трябваше да внимава повече следващия път.

— Чудесно — мис Лемьо се обърна да си налее още кафе. Виктория протегна крак и затвори вратата. Люси бе подслушвала достатъчно. Когато съветничката се обърна отново, Виктория изигра цял спектакъл с наместването на очилата си.

— Като стана въпрос за изборите, исках да ви разкажа за проблемите ми със зрението.

Мис Лемьо кимна окуражително.

— Остър хроничен пароксизъм на ретината — Виктория разтърка очи с юмруци като малко дете. — Надявах се да ми направите дребна услуга.