Опасна дарба или поредният Фауст

— Вземи правилното, решение, Тео. Нали не искаш да почнеш пак да се напикаваш нощем?

Момчето кимна уплашено.

Люси вдигна глава и огледа струпалите се пред нейната маса ученици, които отглеждаше от началното училище. Гледката беше толкова сладка, че изтриваше горчилката от неприятните случки от деня. Тогава видя Бел и Томас, които раздаваха значки за кампанията на Виктория. Той прошепна нещо в ухото на Бел, а тя се засмя. На Люси й се стори, че видя как Бел разроши косата на Томас. Без да отделя очи от него, тя попита Шарлот:

— Какво става?

Шарлот сведе поглед и вдигна рамене:

— Откъде да знам?

Люси скочи от мястото си и пресрещна двойката.

— Томас, да не би да раздаваш значки за нея? — и тя посочи обвинително към Виктория.

— Бел ме помоли да помогна — обясни той.

Бел бе поискала помощта му не защото се вълнуваше кой ще спечели, а защото така двамата щяха да се появят заедно пред Люси. Донякъде я съжаляваше, но това продължаваше прекалено дълго. Крайно време беше историята с Люси да приключи.

— Да не те е помолила да предадеш гаджето си…

Люси спря изведнъж. Вече не беше толкова сигурно дали Томас още й е гадже и дали въобще някога е бил. Когато видя как Бел го улови под ръка, тя се почувства като глупачка.

Томас се опита да обясни.

— Съжалявам, Люси. Не съм имал намерение да те подведа или нещо подобно. Просто ние с Бел… ами, ние… — той не успя да довърши изречението, защото не беше сигурен какво точно правят двамата с нея. Същото се отнасяше и за Бел, ако трябва да бъдем честни. През нощта се бе събудила, за да се оплаче на Бисе, че той още не я е целунал. Дори и сега не използваше точните думи като „гадже“ или „заедно“.