Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Какво искаш да кажеш?
— Днес позволих на Конър цял ден да ме развежда наоколо. Нарочно отбягвах Томас, колкото и да ми беше трудно.
— Но това са детинщини — рече Бисе.
— Да, бе, точно от тебе не искам съвети относно връзките — Бел съжали на мига за забележката си. — Извинявай, Бисе. Ще спра да го избягвам, когато се влюби в мен.
— А ако никога не се влюби в теб? — попита Виктория, без да вдига очи от брошурата. Тя четеше страницата с предложенията за настаняване от двадесет минути.
— Няма начин.
— Момчетата са си чиста загуба на време. Днес на обяд в стола стоях на опашката зад едно момче. Най-напред реши, че ако момичето пред него си вземе пуйка, ще я покани за дама на пролетния бал. После, когато тя си взе от пуйката, той си помисли: „Ако си вземе сладолед, вече ще я поканя.“ А когато тя си взе и сладолед, той си каза: „Ще я поканя, ако плати с точно пари.“ И това продължи, докато тя не отиде на масата си, а той — на друга маса. Беше трогателно. И защо ти трябва да си хабиш времето с разни загубеняци, Бел?
— Томас не е никакъв загубеняк, особено като имаш предвид, че баща му притежава половината град. И да знаеш, че когато двамата се оженим, няма да те каня на партита, които организираме.
— О, не! — извика подигравателно Виктория. — Няма да мога да спя тази нощ. Моля те, моля те, Бел. Обещай ми, че ще ме каниш.
Вратата рязко се отвори. Появи се и Кристиан.
— Спечелих всички спринтове на тренировката по плуване — обяви той въодушевено.
— Виж ти, каква изненада — отвърна Виктория. — Как може да си толкова въодушевен, когато знаеш, че си свършил едва два процента от онова, което смяташ да направиш тази година?
Кристиан вдигна рамене и продължи:
— Днес пак говорих с Конър. Приятно момче. Ще играем голф, тъй че ще може да ме научи на нещо.
— Защо ти е да тренираш с него? — учуди се Виктория. — Та ти играеш като професионалист, а той е най-обикновен…
— Да, знам — прекъсна я Кристиан, — но няма да е зле да се сприятеля с някого. — Кристиан се спря. — Той играе и тенис. Спечелил е доста трофеи. Просто искам да си подсигуря гърба.
— Стратегически правилно — отбеляза Виктория.
— Но, Кристиан, ти вече знаеше всичко това — обади се Бисе.
— Вероятно съм се притеснил леко, след като видях резултатите му. Освен това сме съотборници в отбора по баскетбол. Просто искам да го държа под око.
— Хитро. Дяволски хитро — рече Валентин.
— Нали чухте за наградата отличник — атлет в края на годината? Всички смятат, че Конър ще я спечели.
— Не се притеснявай — потупа го по ръката Бисе. — Още не са видели почти нищо от теб.
— Не е толкова лесно. Това е годишна награда. Няма да е достатъчно да съм най-добрият за един семестър, докато той е бил тук през цялото време. Ще трябва да победя навсякъде, да открадна по нещо от всички, направо да унищожа врага…
— Точно това му е хубавото — обади се Виктория. — Имаш всичко необходимо, за да го направиш. Какъв е проблемът?
— Надявах се да успея, без да се стига дотам.
— Ах, колко трогателно — изсумтя възмутено Виктория и се върна към брошурата.
Глава 11
Избори
— Защо те е грижа за това? Защо някой като теб ще си прави труда да помага на някой като мен?
— Защото неща, които доскоро са изглеждали незначителни, сега са в състояние да променят хода на човешката история, а аз изучавам историята на човечеството.
— Е, аз винаги съм се провалял. Тук ли да подпиша?
— Много велики постижения са започнали с провали.
— Например?
— Един човек притежаваше магазин за дрехи, който фалира.
— Нека се сетя. Той си взел поука от неуспеха и започнал наново, под името Джорджо Армани.
— Не. Напуснал бизнеса с дрехи. Станал президент и пуснал бомба над Хирошима.
Децата Фауст прекараха следващите няколко седмици всеки в своя собствен свят. Бисе успя да се скрие от радарите на над дузина нейни съученици, които й завиждаха. Бел най-после спря да отбягва Томас и започна да се появява във всички часове, където ходеше и той. Томас, на свой ред, демонстрираше нещо повече от известен интерес. Той се шегуваше и флиртуваше с Бел, дори когато Люси бе наблизо. В началото това бяха просто разговори между приятели, някоя и друга шегичка, свързана със срещата в столовата. След това, когато взе да прекарва все повече и повече време с Бел, Томас все по-малко взе да обръща внимание на Люси. Понякога (в дните, когато Бел бе избрала вана за неустоимост) той беше тъй разсеян, че дори забравяше правилата за добро поведение. Скоро Томас и Бел започнаха да се срещат след училище и в междучасията. Когато бяха сами, той й носеше подаръци и я наричаше „принцесо“. Люси намираше дружбата им за повече от вбесяваща, въпреки че продължаваше да смята Томас за свое гадже, понеже дори не подозираше за тайните им срещи. Бел изпитваше неустоимо желание да използва нещо смъртоносно срещу Люси, която се бе вкопчила в Томас като плевел и постоянно измисляше начини да я унижи и да разруши репутацията й. Отне й няколкоседмични усилия да докаже, че непристойните снимки на Бел в интернет са колажи, направени с Фотошоп.