Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Тук пише „неравностойно положение“. Не си похарчила нито цент заради неравностойно положение. Ти си съвсем здрава. Виждала съм те в спортната зала!
— Няма значение. В разрешението не пише за какво да харча парите си. Пише само, че имам право на неограничен бюджет. Така че ти наруши правилата, но аз не съм.
— И точно ти си ме издала!
— Не бих казала — отвърна тя, но очите й казваха друго. — Диамантите идват малко в повече, не смяташ ли? Искам да кажа, че не е възможно да купиш любовта на всички.
— Гадна малка вещица! — изпищя Люси и се нахвърли върху Виктория. Сграбчи кичур коса и го дръпна с все сила. Виктория изскимтя и се опита да отвърне на удара, но трябва да признаем, че силната й страна бяха манипулациите и заговорите. Докато Люси продължаваше да скубе Виктория, около тях се събра тълпа зяпачи. Кристиан и Конър, които тъкмо бяха излезли от час заедно, дойдоха тичешком.
— Какво става тук? — попита Конър.
— Това е Вик! — обади се Кристиан.
Той разбута тълпата, за да се добере до двете момичета, а Конър го последва. Всеки от тях дръпна по едно от момичетата и така ги разтърваха, Конър застана между тях, за да им попречи да продължат схватката. Обаче Люси отново се хвърли към Виктория. Кристиан хвана ръката й и я задържа. Люси направо кипеше от яд. Това вече беше твърде много, начинът, по който се държаха, тъй самонадеяно, сякаш нямаха нужда от приятели. През стиснати зъби тя процеди всички злобни гадости, за които се сети.
— Знаеш ли какво? Цялото ти семейство са пълни откачалки. Трябва да съм благодарна на Бога, че нямам куп сираци мутанти за братя и сестри. Трябва…
В следващата секунда се озова на пода. Кристиан се намръщи едва забележимо и миг по-късно се озова на колене сред тълпата, стиснал безжизнената й ръка.
Той не губи време да вика училищната сестра, а вдигна Люси на ръце и затича към кабинета й. Последва го цяла тълпа. Накрая единствено на него, Конър и Виктория позволиха да останат, защото сестрата имаше нужда от свидетели.
— Тя е в безсъзнание — отбеляза жената. — Конър, извикай линейка.
— Нямаме представа какво се случи. Тя просто припадна, това е. Може да е диабетична криза или нещо подобно — обясни Виктория, която винаги бе готова да предложи решение в случай на нужда, а освен това искаше да отклони вниманието от себе си.
— Значи не е имало сбиване? — попита сестрата, оглеждайки подозрително дребното червено петънце върху челото на Люси.
— Тя ме нападна. Има поне сто очевидци. Вероятно се е пренапрегнала, защото след това просто припадна, от нищото.
— И ти нямаш нищо общо?
— Тя припадна, след като ни разделиха.
Конър влезе в стаята, точно когато Виктория завършваше обяснението си.
— Линейката идва. Кристиан, ти държеше ръката й — и той погледна Кристиан сякаш вече му нямаше доверие. Кристиан дори не успя да отвори уста.
— Не — обади се сестрата. — Не можеш да причиниш припадък, ако просто стиснеш ръката на някого. Ако не е станало по време на сбиването, значи се дължи на предшестващо състояние. Добре, чух достатъчно. Всички вън.
Когато излязоха, Кристиан въздъхна с облекчение, а Виктория му хвърли предупредителен поглед. Едва не бе провалил играта, а това беше единственото нещо, от което Виктория се страхуваше. Конър също го гледаше с подозрение.
Въпреки усилията й да се изкара жертва, Люси бе дисквалифицирана за надвишаване на лимита за разходи и неспортсменско поведение. Изборите продължиха по план, а Виктория остана единственият фаворит. Естествено, това не означаваше, че всички я харесват. Слуховете, че ситуацията се е превърнала в битка на живот и смърт, бързо се разнесоха. Макар че Люси и Виктория едва се бяха докоснали, някои говореха, че Виктория е пратила Люси в кома, други — че е размазала физиономията й, че е изскубала косата й до косъм или че е използвала нинджа похвати.
Люси прекара деня в леглото, плачеше и викаше всичките си приятели, за да им се жалва. Когато се обади на Конър, мисис Вирт, която бе чула цялата история, взе телефона и й каза няколко утешителни думи:
— Е, скъпа, сигурно просто си припаднала. С всичките тези диети дето спазват днешните момичета! Трябва да внимавате повече.
Когато Люси се опита да сподели подозренията си откъде Виктория разполага с толкова информация, мисис Вирт отвърна:
— Явно е доста наблюдателна!
А щом Люси спомена пеперудите и миризмата, две неща, които сама бе забелязала, мисис Вирт отсече: