Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Е, добре — Конър дръпна назад стола си и най-сетне се надигна да си върви.
Бел и Томас говориха с часове, дълго след като персоналът на стола си отиде и кухнята затвори. Всеки път, когато Бел дадеше вид, че си тръгва, Томас стискаше ръката й (спирайки прилива на кръв към мозъка й), или скриваше ключовете й, или измисляше причина защо не може да я пусне. Когато го попита за Люси, той избегна отговора. Не искаше да развали момента. Болезнено беше да е близо до нея, но и не можеше да се насити. Чувстваше се така, сякаш яде шоколад с фъстъци, макар че има кариес, сякаш ближе боя, понеже цветовете са толкова красиви. Томас се предаваше на магията й, а Бел не можеше да повярва на късмета си. Най-сетне тя все пак взе чантата си и се упъти към вратата, като остави Томас с телефонния й номер и силно главоболие.
Когато се прибра, завари мадам Вилрой седнала в тъмния ъгъл, с куки в ръце.
— Откога плетеш?
Мадам Вилрой се подсмихна.
— Позабави се.
— Видях се с Томас. Всичко се развива перфектно — отвърна Бел.
— Не съвсем.
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че не играеш правилно, Бел. Ако прекараш с някого четири часа в приказки, къде отива тайнствеността? Мъжете обичат тайните… и напрежението… и играта.
— Не е вярно.
— Напротив, вярно е. Те си мислят, че не е вярно, но грешат. Винаги си падат по капризните кучки — онези, които играят игрички. А ти се държиш като глупаво момиче, което е хлътнало.
— Може и да съм глупаво момиче, което е хлътнало! Освен това Томас наистина ме харесва.
— Засега…
— Мислиш, че ще му мине? — попита отчаяна Бел.
— Не и ако направиш, каквото ти кажа.
Бел зачака. Кълбото с прежда се въртеше като полудяло.
— Трябва да не му обръщаш внимание няколко дни. Остави го на Люси. Нека да му доскучае. След това му дай възможност да чуе слуховете за нея. Може да дадеш малко надежда на Конър.
— Доколкото си спомням, каза, че надеждата ще ме изгори жива.
— Така е — отвърна мадам Вилрой слисана и доволна. Погледна кълбото, което се завъртя за последен път, преди да спре.
Телефонът на Бел завибрира в чантата й.
— Получих съобщение. Лека нощ.
И тя забърза по коридора към банята, за да извади първото шишенце, което щеше да я приспи.
На другия ден Виктория посети мис Лемьо в кабинета й. Административните офиси в Марлоу бяха просторни и светли. В чакалнята чакаха няколко ученици. Пълничка жена около петдесетте посрещна Виктория и я покани да седне, докато мис Лемьо приключи срещата си. Виктория седна до красива блондинка с екип на мажоретка.
— Здрасти, аз съм Маги — протегна ръка момичето.
— Виктория Фауст — отвърна Виктория, без да я погледне.
— О, ти си сестрата на Бел! Тя е толкова мила. Толкова съм щастлива, че се запознах с нея. Мисля си, че ще останем приятелки за цял живот…
Речта й се ускори, когато заговори за Бел. Като запис, пуснат на бърз ход. На Виктория й се стори, че очите й станаха някак стъклени. Вляво, от тях някой изпусна перфоратора и Маги моментално се завъртя натам, като престъпник, страдащ от параноя.
Секретарката кимна на Виктория.
— Мис Лемьо е готова да ви приеме.
Когато Виктория се изправи, от кабинета на мис Лемьо изхвърча като вихрушка вбесена майка.
— Честно казано, не виждам какъв е проблемът. Синът ми е много по-добър от онези, които сте препоръчали в Йейл миналата година. А това е било просто недискретност.
— Довиждане, госпожо Маркъс — нямаше търпение да я изпрати мис Лемьо. — А, Виктория. Влизай.
Виктория намести очилата си и стана. Днес нарочно бе взела най-големите си очила, въпреки че ги ненавиждаше. Мис Лемьо я въведе в кабинета си и дръпна вратата.
Докато вратата се затваряше, Виктория зърна как Люси влиза в приемната. За миг срещна погледа й и помаха подигравателно с върха на пръстите си. Когато съветничката се обърна, за да си долее кафе, Виктория се пресегна, открехна леко вратата и я остави така.
Люси седна пред кабинета и нададе ухо, с надежда да чуе какво става вътре. Виктория бе сигурна, че тя ще се опита да ги подслуша. Нещо повече, „чуваше“ я как подслушва. Люси придърпа стола си към вратата тъкмо навреме, за да стане свидетел как Виктория се подмазва на мис Лемьо с подозрително позната тактика.