Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Грейс вдигна оръжието, докато с другата ръка поддържаше Мишел и поведе групата. Останалите, които носеха ранените, се отправиха след нея.
Алексий извади кинжалите си и тръгна след тях, но се спря и се обърна към побратима си.
- Аларик, върви след нея. След като пи от кръвта на Даниъл, Куин е различна. Изгубена. Тя заслужава повече от това да я изоставаш и без значение дали си жрец или не, го знаеш
Аларик почти изгуби контрол, когато си спомни за вампира, понякога техен съюзник, Даниел, който също така се наричаше Дракос. Той бе спасил живота на Куин, като я бе свързал със себе си. Аларик запрати енергийна сфера в най-далечната стена и гледаше с мрачно удовлетворение, когато прозорците в стаята експлодираха.
- Куин Доусън заслужава повече от това, което мога да й дам, без значение дали е
обвързана с вампир.
- Само три, Аларик. Нужни са само три преливания на кръв, за да стане човек вампир. Той спаси живота й, когато го направи. Но не забравяй, че беше само веднъж - Алексий поклати глава, очевидно отвратен. - Няма време за това. Прави каквото сметнеш за добре. Аз тръгвам.
Изтича, с насочени напред оръжия, след последния човек. Аларик го последва, но се спря.
Направи още една крачка и пак спря. Може би за първи път през последните векове не можеше да реши.
Всеки негов инстинкт крещеше и го подканваше да тръгне след Куин. Логиката му казваше, че трябва да помогне на Алексий. Чувствата се бореха с разума. Копнежът с рационалността.
Чувствата сритаха задника на логиката.
Щеше да тръгне след Куин.
Глава 20
Атлантида, пещерата
Кийли се опитваше да се върне в съзнание, като се бореше с последиците от най-силното видение, което някога бе преживявала. Силата му можеше да се сравни с ужасен махмурлук, след като бе изпила завидно количество текила. Беше в капан - нещо не й даваше да изплува. Нещо или някой.
Отвори рязко очи и погледна към лицето му Лицето, което познаваше от години макар да се бяха срещнали преди няколко часа. Веднага докосна фигурката на риба, която бе в безопасност под блузата й.
Образът му като дете се появи в съзнанието й и я обърка. Не можеше да се сдържи, нуждаеше се да докосне лицето му Джъстис трепна при допира, но след това се отпусна и затегна прегръдката си около нея. Осъзна, че лежи в скута му и се питаше защо не й изглеждаше грешно.
Част от нея знаеше, че трябва да се дръпне. А останала искаше да остане така в прегръдките му още дълго време.
Чувстваше се защитена в тази опасна ситуация, въпреки че всичко бе налудничаво. Но бе изживяла живота му заедно с него, макар и като страничен наблюдател и вече знаеше много повече за воина, в чиито скут лежеше.
- Добре ли си? - гласът му бе дрезгав, а тъмните му очи - неочаквано топли и нежни. -Беше в безсъзнание за няколко часа. Ако съм те наранил по някакъв начин...
Остави изречението недовършено, но чертите на лицето му станаха по-сурови, изпълнени със самообвинение.
- Не - успя да отвърне. - Беше мечът ти. Нямаше как да знаеш, че получавам видения, когато докосвам предмети. Най-вече древни артефакти, събрали в себе си толкова енергия и насилие. Никога досега не съм реагирала по начина, по които реагирах на меча.
Погледна към меча и оголи зъби, на път да изръмжи в негова посока, но вместо това премигна.
- Способна си да разчиташ историята на предметите. Вече хиляди години смятаме този талант за изчезнал.
- Лиам го нарече по същия начин. Предполагам, че името само по себе си е подходящо. Има талант наречен психометрия, който има общо с това, че когато човек докосне предмет, свързан с него, миналото се отпечатва в съзнанието му. Но това, което мога аз е особено. Най-често ставам свидетел на една сцена, която притежава най-емоционалния отглас на предмета. Пълна сцена с действия и диалози.
- Значи не можеш.
- Не мога да взема блузата на изчезнало дете и да разбера къде е то, например - каза,
спомняйки си болката и безсилието, когато веднъж се опита да направи такова нещо. Опита се да превърне дарбата си в ценна за обществото, вместо да става свидетел на случки от миналото, които не можеше да докаже. - Това, което виждам е, да речем, когато детето за първи път се среща с новото си кученце, докато носи блузата, заради поглъщащата радост, която се отразява в тъканта. Или болката и страданието, ако кучето е умряло.
- Разбирам и съжалявам.
- Няма нищо. Трябва да призная, че е един вид облекчение да го споделя на някого, който ми вярва. Не искам да свърша в еквивалента на лудница в Атлантида.