Божествени и прокълнати

Даниъл погледна към табана.

— Извинявай, Грейс. Трябваше да стоя далече от теб. Той ми каза да стоя настрани от вас с Джуд, но просто не устоях. Видях името ти в часа по изкуство и трябваше да разбера. Казах си, че ако ме погледнеш в очите… тогава може би ще ме обикнеш. Може би имаше надежда все пак. — По лицето му потекоха сълзи. Той ги избърса. — Само че аз бях егоист. Пет пари не давах какво ще причиня на теб или на Джуд. Исках само твоята любов, а сега вече знам, че това е може би единственото, което никога няма да имам.

— Напротив, можеш — докоснах го аз. — Просто бъди откровен с мен. Мога да ти помогна, стига да знам истината.

— Не можеш да ми помогнеш. — Той се обърна и стисна края на плота. — Не бих могъл да поискам подобно нещо от теб.

— Не е нужно да искаш. Знам какво да направя.

Мускулите на раменете на Даниъл се стегнаха.

— Не е възможно да…

— Знам какво трябва да направя. Трябва да ти помогна да използваш уменията си, за да помагаш на хората. Аз мога да те превърна в супергерой.

— По дяволите, Грейс! — извика той. Плотът пропукваше и пъшкаше под тежестта му. — Ти за какъв ме имаш, дяволите да те вземат? За някой супергерой ли? Не съм Питър Паркър. Не съм личният ти Кларк Кент. Брат ти ти е казал истината — аз съм чудовище!

— Не, не си. Мога…

— Аз те използвам, Грейс — изръмжа той. — Мислиш, че мога да бъда спасен, но не мога. Дори нямаш представа на какво съм способен! — Помете и другата чиния от плота. Тя се пръсна в краката ми.

Отскочих назад и парченцата стъкло изхрущяха под обувките.

— Пет пари не давам — изкрещях в отговор. — Не ме интересува, че ме използваш. И пет пари не давам какви лъжи разправя брат ми за теб. Онзи, когото той описа, не си ти.

Той се обърна към мен, очите му бяха потъмнели, празни.

— И кой е този човек? — попита той. — Какво каза Джуд за мен? Защото съм убеден, че той много добре знае какво представлявам в действителност.

Погледнах часовника във формата на котка над печката.

— Той каза, че си лъжец, крадец и убиец — прошепнах аз. — Накара ме да те попитам как си се почувствал, когато си го оставил да умре.

Даниъл си пое дълбоко въздух, след това го изпусна.

— Сякаш всяка искрица светлина и надежда бяха изсмукани от черупката, която едно време наричах своя душа.

— Значи е истина? — Гласът ми заглъхна. — Кажи ми какво си. Кажи ми какво си направил? Дължиш ми истината.

Чух хрущенето на счупената чиния, когато той се отдръпна. Продължавах да наблюдавам часовника във формата на котка. Очите му се въртяха ту на една, ту на друга страна на всяка секунда, докато Даниъл най-сетне заговори.

— Не съм те излъгал за „Небесните хрътки“ — рече той от масата. — Така са били наречени прадедите ми в самото начало. Всичко, което ти казах, беше истина — страхът на господ от злото, как е благословил народа ми… Просто не ти разказах края на историята.