Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Мразя те — рекох аз на водата. Забих юмрук в стената на банята. — Мразя те, мразя те и пак те мразя — извиках, сякаш Даниъл беше пред мен.
Проблемът беше, че не го мразех. Изобщо не мразех Даниъл, макар да знаех, че трябва.
Отново бях предала брат си.
Останах под душа, докато водата изстина. Треперех, а ледената вода ме обливаше и се надявах да изпитам нещо повече от чувство на вина. Накрая излязох изпод душа разтреперана и притиснах ръка към корема си. Успях да стигна до тоалетната навреме и повърнах малкото течност, останала в тялото ми. Почувствах се изчерпана, добрах се до леглото и легнах, без да сваля мокрия халат.
В къщата цареше тишина. Сигурно всички бяха тръгнали по задачи. Тишината ме притисна и главата ми запулсира още по-болезнено. Затворих парещите си очи и оставих тишината да ме обгърне. Заспивах и се събуждах. Всеки път, след като затворех, а после отворех очи, се чувствах още по-изтощена от преди.
Останах в леглото два дни.
Сряда
Всички вкъщи ме оставиха на мира. Бях шокирана — но пък благодарна — че мама не ме накара да отида на училище. От време на време пращаше Чарити да ми донесе храна. Сестра ми оставяше подноса до вратата и ме зяпваше така, сякаш бях болна от чума, когато идваше да отнесе недокоснатите чинии. Питах се дали нашите мислят, че съм болна, но се страхувах, че са наясно какво съм направила — предполагах, че се срамуват от мен точно толкова, колкото и аз се срамувах от себе си. Как да погледна отново брат си, след като знаех каква болка съм му причинила? Как да се покажа пред хората?
В сряда следобед чух татко в кабинета точно под стаята ми. Запитах се какво прави вкъщи. Сряда беше един от най-натоварените дни в енорията и Джуд сигурно беше при него за проучването си. Представих си татко заобиколен от книгите си, как се вглъбяваше в тях седмици наред. Всъщност какво правеше той?
Сетих се. Неочаквано всичко ми се изясни. Не бях единствената, която носеше вина.
В кабинета на първия етаж
— Ти си знаел — заявих аз от вратата на кабинета.
Татко вдигна поглед от книгата си.
Влетях в стаята с гръм и трясък и се изправих пред бюрото му.
— Знаел си какво представлява и въпреки това го доведе тук! — Дръпнах една от книгите му. „Ду Гару“.
— Затова са всички тези книги. Ти му помагаш.
Родителите ми са такива лицемери! След всичко, на което са ме учили — да не пазя тайни — баща ми криеше най-голямата от всички.
Подхвърлих книгата на бюрото. Тя се плъзна по дървения плот и събори настолната лампа.
— Ти започна цялата тази работа, не аз.
Татко намести очилата на носа си. Затвори книгата, над която се беше привел, и я постави върху една от купчинките. Изобщо не се притесни от поведението ми. Прииска ми се да изкрещя отново.
— Питах се кога ще дойдеш при мен — отвърна той. — Надявах се, че ако те оставим на мира, рано или късно ще дойдеш. — Говореше като образцов пастор, на когото предстои сериозен разговор с енориаш.
— Затвори вратата и седни.
Нямах никакво желание да го изслушвам, но се подчиних. Щом се отпуснах на стола, посегнах към друга книга. Буквите бяха напълно непознати, наподобяваха арабски.
— Значи искаш да разбереш защо помагам на Даниъл — започна татко. — Отговорът е съвсем простичък, Грейс. Той ме помоли.
— Кога?
— Свърза се с мен преди около шест седмици. Аз уредих завръщането му.
— Защо е искал да се върне?
— Не ти ли е казал?
Прелистих книгата, докато не се натъкнах на илюстрация. Беше гравюра, на която се виждаше как човек се превръща във вълк. Отзад блестеше кръглата луна.
— Веднъж спомена нещо за школа по изкуствата. Имал нужда от курса по изкуство в „Холи Тринити“, за да влезе в „Трентън“. Само че това е било за заблуда, така ли излиза? Тази работа няма абсолютно нищо общо с школата, нали?
Даниъл ми пробута тази лъжа, за да го съжаля, да реша, че имаме обща цел.
— Да, измислихме това за прикритие — отвърна татко. — Това не означава, че Даниъл не желае да влезе в „Трентън“. Иска да си върне живота, който му се полага. — Татко се приведе напред и скръсти ръце на бюрото. — Грейс, причината, поради която Даниъл се върна, е, за да намери лек.