Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Може би не точно тя, но нещо или някой ме наблюдаваше.
Не спирах да си мисля за Лин Бишоп, която не престана да говори по време на неделното училище и да разправя, че домашните любимци на три семейства били изчезнали през уикенда. Всички живеели в Оук Парк.
Влязох и дръпнах резето. Луда ли съм, да идвам тук.
Това бе единственото разрешение, което ми хрумна. Даниъл не беше идвал у нас от петък. Не го и очаквах. Не и след онова, което се случи, когато се целунахме. А пък в училище просто нямаше начин да проведем този разговор. Въпреки това ставаше тъмно, а аз се бях вмъкнала неканена в жилището на момче. Не бе кое да е момче, ами момче със суперсили, което брат ми обвиняваше в убийство.
Пропъдих тази мисъл и оставих раницата си на масата в кухнята. Пъхнах ключа в джоба. Мериан ми го беше дала преди две седмици, когато й помогнах да почисти помещенията, след като последният й наемател се изнесе. Бях забравила да й го върна, а после тя почина.
Огледах студиото. Единственото, което издаваше, че Даниъл живее тук, бяха спалният чувал и мръсните дрехи, нахвърлени върху млечносиньото канапе, на което спеше, две чинии в мивката и отворена кутия с пластмасови прибори на плота в кухненския бокс. Всичко останало нашепваше, че тук е живяла баба: килимът беше с цвят, който Мериан наричаше „пепел от рози“, но аз го наричах „мърляво розово“, а тапетите бяха обсипани с рози в същия нюанс. Колкото и старание да положих, докато чистех, стаята продължи да мирише на стари хора, на прах и застояло.
Отворих раницата, извадих кафяв хартиен плик и две пластмасови кутии. Отворих хладилника. Беше празен. Още по-добре за мен. Извадих две чинии от шкафа над микровълновата и се запитах колко ли време ще ми се наложи да чакам, преди да започна да оправям нещата. В този момент пред прозореца мина сянка. Седнах на масата и се постарах да изглеждам напълно естествено, като това бе начинът да скрия, че коленете ми треперят.
Дали не направих грешка? Не беше ли по-добре да си тръгна? Чух как ключът се превъртя. Закъснях.
Вратата се отвори и затвори. Даниъл подхвърли ключовете на канапето и изрита обувките. Съблече якето и ризата през главата.
Ахнах.
Той се завъртя и приклекна, сякаш се канеше да скочи. Очите му блеснаха, когато ме видя. Пусна ризата и се изправи.
— Грейс?
— Здравей. — Гласът ми трепереше.
Мускулите на корема ми се напрегнаха. Той перна каменната висулка над добре оформените си мускули. Не можех да не забележа, че силното слабо тяло, покрито с косми, му придаваше вид на силно диво животно. За частица от секундата ми се прииска да беше скочил към мен. След това си припомних защо съм дошла и потръпнах.
— Какво търсиш тук? — Изглежда, никак не му беше приятно.
Станах.
— Донесох ти нещо за ядене — посочих кафявия плик.
Той изви вежда.
— Безир и лак. — Защо ми трепереше гласът? — Непрекъснато ми обещаваш да ми покажеш онази техника, но досега така и не е станало.
— Нямаш работа тук. — Той притисна висулката към гърдите си. — Не и след… Ами родителите ти… Някой знае ли, че си тук?
Преглътнах с усилие.
— Донесох ти и вечеря. — Вдигнах капаците на кутиите. — Има свинска пържола с ориз и от мамината яхния.
Даниъл пристъпи напред.
— Много мило, Грейс. — След това отново се отдръпна. — Сега обаче трябва да си вървиш.
— Кое предпочиташ? Или ще бъде и двете?
Той отвори плика и извади шишенцата. Учудих се, че не си облече ризата, но ми стана приятно, че остана гол.
— Значи и двете — въздъхнах аз, докато пресипвах храната. — Мислех първо да хапнем, след това да започнем. Нося и две подложки в раницата.
Даниъл сви пръсти около шишето с безир, сякаш се канеше да го удуши.
Аз взех чиниите и се отправих към кухненския бокс. Сложих едната на плота, а другата пъхнах в микровълновата. Само че микровълновата се оказа от зората на модерния век и беше с шайба, вместо с копчета.
— Това чудо как… — Обърнах се към масата, но Даниъл неочаквано се озова до мен. Очите ми се спряха на мускулите на гърдите му.
— Не е нужно да го правиш — стисна той китката ми.
Изпуснах чинията. Тя се счупи. Парчета стъкло и ориз се пръснаха по линолеума.
— Извинявай — рекох. — Ще почистя. — Опитах се да се освободя от ръката му, докато се навеждах, но той така и не ме пусна.
Накара ме да се изправя.