Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Джуд вдигна глава.
— Нещо ли? Би било по-точно, ако кажеш някой. Толкова си сляпа, че не забелязваш нищичко, Грейс. Позволяваш на Даниъл да те заблуди. Та той постъпва по същия начин и с татко.
— Ние му помагаме. Той има нужда от нас — от всички ни.
— Той те използва. Използва ви и двамата. Видях го до теб онази вечер на „Маркъм“ Да не би да си въобразяваш, че е било просто съвпадение, че се е озовал там? Ейприл ми разказа какво си сторила за него. — Той присви очи и погледна шала, паднал в краката ми.
— Мога само да си представя какво си правила с него.
— Джуд! — Какъв лицемер. — Какви ги дрънкаш!
— Какви? Даниъл е готов на всичко, за да постигне своето. — Когато ме погледна, Джуд беше побеснял.
— Кажи ми, на кого му хрумна блестящата идея да се върне в курса по изкуство? Кой реши да го покани на вечерята по случай Деня на благодарността?
— Мои. И двете идеи бяха мои.
— Наистина ли? Помисли си, Грейс. Да не би Даниъл да ти е внушил нещо. Просто ти е подхвърлил как би могла да му помогнеш.
Замълчах.
— Това няма никакво значение. Той не ме манипулира и със сигурност не манипулира татко.
— Да, бе! — подсмихна се Джуд. — Според теб как се озова Даниъл в „Холи Тринити“? Кой според теб го върна там? Омаял е татко… и съм почти сигурен, че той е отвлякъл Джеймс. Откри го доста бързо и лесно, не мислиш ли? Само някой като него би направил подобно нещо. Преструва се, че открива бебе, за да решат хората, че е герой.
— Не се преструваше. Бях с него. Намери го бързо, благодарение на способностите си…
Джуд се стовари на люлката. Беше се ококорил, отворил широко уста.
Да не би да казах прекалено много.
— Значи знаеш. — Той потри белезите с ръка. — Знаеш какво представлява.
— Да.
— Какво ти каза?
Не бях сигурна как да отговоря. Даниъл не ме беше помолил да пазя тайна. Трябваше да знае, че няма да се раздрънкам. Само че какво да кажа на Джуд, за да се уверя, че не се опитва да извлече информация от мен? Трябваше обаче да бъда откровена, ако исках брат ми да е откровен с мен.
— Даниъл е урбат. Неговият вид бил създаден, за да се бори с демоните. Той е небесна хрътка.
— Урбат ли? Небесна хрътка ли? — изсмя се Джуд. Смехът му прозвуча като грубо, изтъняващо ръмжене. — Защо не провериш, Грейс? Даниъл добре те е оплел в мрежите си.
— Не е вярно. Той е изгубен, уплашен и има нужда от нас. Мога да му покажа как да бъде герой. — Дори не се бях замисляла, преди да изрека думите. Разбрах, че трябва да направя точно това — това бе ролята ми в цялата тази работа. — Мога да му покажа как да използва уменията си, за да помага на хората. Тези умения били истинска благословия, така ми каза.
Джуд скочи от люлката.
— Значи това чудовище е лъжец, освен че вече се е доказал като крадец и убиец.
— Убиец ли? — Отстъпих назад и едва не паднах от верандата. — Не ти вярвам. Ти ревнуваш от него. Ревнуваш, защото татко повярва на него, а не на теб. Не можеш да понесеш, че двамата с татко искаме той отново да стане част от семейството. Дори обвиняваш мен. Как да повярвам на думите ти?
— Защо не го попиташ? Върви да попиташ безценния си Даниъл за вечерта, когато се опита да ми вземе якето. Попитай го какво направи с парите, които открадна. Попитай го какво стана с витража в църквата. Попитай го какво представлява. — Джуд блъсна люлката в стената. — Питай го как се е чувствал, когато ме остави, убеден, че съм мъртъв.
— Какво? — Олюлях се назад и стиснах парапета. Имах чувството, че не ми достига дъх. — Не…
Той скочи от верандата и хукна по алеята за автомобили.
— Джуд! — извиках след него. Той обаче не спря. Продължи да тича — толкова бързо, че не можех да го догоня — докато не изчезна в нощта.
Шестнайсета глава
Разкритие
Навремето имах една блуза. Беше смарагдовозелена, а копчетата изглеждаха безобразно скъпи. Въпреки че имахме намаление, мама каза, че била прекалено скъпа. Само че аз я исках, затова сключих сделка с мама и цели два месеца в събота вечер работих като детегледачка, за да й върна парите. Спечелих си я тъкмо навреме, за да я облека за шестнайсетия рожден ден на Пийт Брадшо. Пет момчета ме поканиха на танц. По-късно същата вечер забелязах тънък зелен конец, провиснал от ръкава. Опитах се да го пъхна в маншета, но той непрекъснато се измъкваше. Всеки път ми се струваше все по-дълъг, затова накрая го дръпнах и го скъсах. В мига, в който го дръпнах, целият ръкав се разцепи по шева, чак до рамото и аз се оказах с дупка на любимата си нова блуза.