Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Хелън го проследи как отлита, твърде уморена, за да се изненада. Продължи към банята, като с всяка стъпка пръскаше противна слуз по пода. Сведе поглед към мръсотията, която оставяше, и си помисли колко по-лошо щеше да стане, когато се съблечеше. Единственото решение, което частично парализираният й мисловен процес измисли, беше да влезе под душа, все още напълно облечена. Докато търкаше разкъсаната си тениска с калъп сапун с лимонов аромат, тя започна да се смее. Смехът беше неуверен, от онзи, който заплашва да премине в ридание.
Ариадна почука на вратата. Хелън затисна устата си с ръка, но беше твърде късно. Ариадна прие мълчанието й като сигнал, че става нещо лошо и нахълта в банята.
— Хелън! Ти да не би… О, уау. — Тонът на Ариадна се промени и в един миг от загрижен стана слисан. Видя през стъклената врата на душкабината, че Хелън все още е напълно облечена. — Ъм, знаеш, че си пропуснала нещо, нали?
Хелън отново избухна в смях. Ситуацията беше толкова нелепа, че не можеше да направи нищо друго, освен да се разсмее.
— Нима носиш една обувка? — изрече задавено Ариадна.
— Събудих… се… само с една! — Хелън вдигна босия си крак и посочи към него. И двете момичета се разсмяха истерично при вида на мърдащите пръсти на Хелън.
Ариадна помогна на Хелън да се почисти и двете заедно завлякоха мръсните чаршафи и подгизнали дрехи до пералното помещение. Докато успеят да слязат за закуска, всички други бяха почти приключили.
— Къде е Лукас? — попита Ноел, като изви нервно шия, за да погледне зад Хелън.
— Скочи през един прозорец — отговори Хелън. Взе чаша и си наля кафе. Когато повдигна глава, забеляза, че всички са се втренчили в нея. — Не се шегувам. Сблъскахме се в коридора и когато ме видя, той буквално скочи през един прозорец. Някой да иска кафе?
— Каза ли къде отива? — попита Джейсън, очевидно обезпокоен.
— Не — отвърна тя с равен тон.
Ръцете на Хелън трепереха, но въпреки това разбърка малко сметана в чашата си и отпи. В такова състояние реши, че кафето всъщност може да я успокои. Имаше чувството, че цялото й тяло е горещо и студено едновременно.
— Хелън? Зле ли ти е? — попита Ноел с присвити очи.
Хелън поклати неуверено глава. Невъзможно беше един Потомък да се разболее от някоя от болестите на простосмъртните и въпреки това, когато прокара ръка през челото си, я отдръпна, мокра от пот. Все още взирайки се в ръката си, тя чу как един електромобил приближи тихо към къщата и спря.
— Лени! Довлечи си задника тук навън и ни помогни с тези книги! — изкрещя Клеър от автомобилната алея.
Хелън се обърна да погледне през прозореца зад гърба си и видя Клеър и Мат да излизат от колата на Клеър. Благодарна за прекъсването, Хелън изтича навън, изплъзвайки се изпод пронизващия поглед на Ноел, за да им помогне.
— Чухме, че имаш проблем с мравките — каза Клеър ухилено и започна да трупа книги върху протегнатите й ръце.
— Защото точно това ми трябва, нали? — засмя се печално Хелън. — Още проблеми.
— Не се тревожи, Лен. Ще се разделим на групи и ще се занимаваме с това на смени. Ще го разгадаем. — Мат звучеше толкова сигурен. Той нарами една раница, пълна с книги, затвори багажника, и обви с ръка раменете на Хелън, докато вървяха заедно към къщата. — С Клеър неслучайно сме включени в списъка с най-търсените хора на ПЕТА, нали знаеш.
Когато Хелън, Клеър и Мат точно се канеха да се върнат вътре, чуха Кастор и Палас да се сбогуват, и решиха да оставят членовете на семейство Делос насаме за малко. Доколкото Хелън схвана, Конклавът беше важно мероприятие, нещо като съчетание между процес на Върховния съд и международна среща на върха. Щом започнеше, на никого не беше позволено да си тръгне, докато не бъде взето решение за курс на действие, затова понякога тези заседания можеха да отнемат седмици.
Хелън се опита да не подслушва твърде много, докато те се прегръщаха и сбогуваха, но не можа да се сдържи, когато дочу как Кастор тайно дръпна Ноел настрана, за да попита дали Лукас ще идва или не.
— Не знам къде отиде. Досега вече може да е стигнал в Тибет — отвърна Ноел сякаш накрая на издръжливостта си. — Надявах се, че ще отиде с вас в Ню Йорк за няколко седмици. За да го измъкна оттук и да му дам шанс да…
— Шанс да направи какво? — попита Кастор печално, когато Ноел вече не знаеше какво да каже. — Просто го остави на мира.