Величие и падение на куртизанките

— Как се касфа камериерката? — запита баронът.

— Йожени — отговори Корантен, поздрави и си излезе.

Луд от радост, барон дьо Нюсенжан изостави сделките и канцеларията си и се изкачи в жилището си в блаженото състояние на двадесетгодишен младеж, очакващ първата среща с първата жена, в която е влюбен. Той извади от личната си каса всички банкноти по хиляда франка (петдесет и пет хиляди франка, сума, с която би могъл да ощастливи едно село!) и направо ги пъхна в джоба на фрака си. Разточителността на милионерите може да се мери само с алчността им за печалби. Стане ли дума да се задоволи някаква прищявка или някое увлечение, парите не представляват вече нищо за тия крезовци; в действителност за тях е по-лесно да получат пари, отколкото да имат някакво желание. Задоволството е нещо извънредно рядко в техния преситен живот, който е преизпълнен с вълненията от големите удари на спекулациите, а от тях изсушените им сърца са вече отвратени. Един пример. Един от най-богатите парижки капиталисти, известен между другото с чудатостите си, среща веднъж по булевардите в Париж някаква извънредно красива млада работничка. Придружавана от майка си, тя вървяла под ръка с млад човек с доста двусмислено облекло и контешко полюляване на бедрата. Още щом я вижда, милионерът се влюбва в нея, тръгва подире й, отива в дома й; там изслушва историята на живота й — смесица от балове в Мабил, гладни дни, зрелища и труд, — проявява интерес към нея и оставя под монета от сто су пет банкноти по хиляда франка: безчестна щедрост. На другия ден извиканият тапицер Брашон пристига да получи нарежданията на работничката, мебелира избраното от нея жилище и там изразходва двадесет хиляди франка. Работничката се отдава на невероятни надежди, тя облича прилично майка си и се самозалъгва, че ще може да нареди бившия си любовник на работа в някое застрахователно дружество. И започва да чака… един, два дни; после една… две седмици. Смята се за задължена да бъде вярна и задлъжнява. Извиканият в Холандия капиталист забравил работничката; той не отишъл нито един път в рая, където я оставил и откъдето тя пада толкова ниско, колкото може да се падне в Париж. Нюсенжан не играеше на карти, Нюсенжан не покровителствуваше изкуствата, Нюсенжан нямаше никакво въображение; следователно щеше да се хвърли в страстта си към Естер със заслепление, на което именно разчиташе Карлос Ерера.