Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Е, щом за малко ще бъде при нас, отивам пак при нея… — каза Люсиен.
— Върви, синко, забавлявай се… Утре ще получиш още един ден. Аз чакам едно лице, на което заръчах да разбере какво става у барон дьо Нюсенжан.
— Кое е то?
— Любовницата на лакея му, защото всеки миг трябва да знаем какво става у неприятеля.
В полунощ Пакар, лакеят на Естер, се срещна с Карлос на Пон-де-з-Ар — най-удобното място в Париж, където можеш да размениш две думи, които никой не трябва да чуе. Разговаряйки, лакеят гледаше на една страна, а господарят му — на друга.
— Баронът бил тази сутрин от четири до пет часа в Префектурата — каза лакеят, — а вечерта се похвалил, че ще намерят жената, която видял във Венсенската гора, обещали му…
— Изглежда, че някой ни следи — отговори Карлос, — но кой?
— Използували са вече Лушар, агента от търговията.
— Това е детинска работа — отвърна Карлос. — Ние трябва да се страхуваме само от бригадата за обществена безопасност и от криминалната полиция, а щом като тя не е пусната в ход, наш ред е да действуваме!…
— И още нещо има!
— Какво?
— Приятелите от затвора… Вчера видях Ла Пурай… „Замразил“ едно семейство и взел десет хиляди мангизи по пет стотачки … златни!
— Ще го арестуват — каза Жак Колен, — това е убийството на улица Буше.
— Какви са нарежданията ви? — запитал Пакар с почтителността на маршал, дошъл да получи заповеди от Луи XVIII.
— Ще излизате всяка вечер в десет часа — отговори Карлос — и без бавене ще отивате във Венсенската гора, в гората на Мьодон или на Вил-д’Авре. Ако някой ви наблюдава или следи, остави го, бъди общителен, разговорлив, съгласен на подкуп. Ще говориш за ревността на Рюбамире, който, ще кажеш, е луд по госпожата и главно, не иска да се знае, че има любовница…
— Ясно! Да нося ли оръжие?…
— В никакъв случай — отговори бързо Карлос. — Оръжие!… За какво ти е то? Само да направи някоя беда. Да не си употребил нож! Щом можеш да счупиш краката и на най-силния човек с удара, който ти показах… щом знаеш да се биеш с трима въоръжени полицаи, и то с увереността, че ще повалиш двамата преди да са извадили огнивото си, от какво се страхуваш? Нали имаш бастун?…
— Правилно! — каза лакеят.
Пакар — наричан още Стара гвардия, Знаменит хитрец, Готов на всичко, — човек с желязна устойчивост, със стоманени мишци, бакенбарди по италиански, артистична прическа, брада като на пожарникарите, бледо и безизразно лице като лицето на Контансон — съдържаше своята темпераментност и си придаваше вид на главен барабанчик, с което отклоняваше от себе си подозренията. Избягалият от Поаси или от Мьодон не е изпълнен с толкова надута самовлюбеност, нито с такава вяра в достойнствата си. Той бе Джафар на този Харун ал Рашид на каторгата и проявяваше към него същото приятелско възхищение, каквото Пейрад изпитваше към Корантен. Тази върлина с хлътнали гърди, само кожа и кости, се движеше изтежко на дългите си мотовили. Никога десният му крак не се придвижваше, без дясното око да огледа външната обстановка със спокойната бързина, присъща на крадеца и шпионина. Лявото око подражаваше на дясното. Крачка и поглед! Суховат, пъргав, готов по всяко време на всичко, Пакар би бил съвършен, казваше Карлос, дотолкова притежаваше напълно качествата, необходими за човека, влязъл в борба с обществото, ако не беше потайният му враг, наричан питие за храбреците; господарят обаче бе успял да убеди своя роб, ако не иска да се провали напълно, да пие само вечер. В къщи Пакар поглъщаше на малки чашки златистата течност, наливана от една кореместа, глинена „мома“, дошла от Данциг.
— Ще си отваряме очите — завърши Пакар и като поздрави човека, когото наричаше свой изповедник, наложи великолепната си шапка с пера.
Ето по какво стечение на обстоятелствата Жак Колен, Пейрад и Корантен — еднакво силни и тримата, всеки в своята област — се намериха в една и съща схватка, където всеки разгъна способностите си, за да задоволи някаква своя страст или свои интереси. Това бе една от неизвестните, но страхотни битки, в които се влага много находчивост, омраза, настървеност, настъпателност и контраходове, много уловки и влияние, толкова, колкото е необходимо, за да се изгради едно благосъстояние.