Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ас фи тафам чесна дума та набравя фасмошно…
— Ако и аз правех за вас само възможното, нямаше да е достатъчно.
— Топре, ште тействам открофено…
— Откровено… Друго не искам — каза Пейрад, — откровеността е единственото горе-долу неопетнено нещо, което можем да си разменим.
— Открофено — повтори баронът. — Кате шелаете та фи остафя?
— На края на моста Луи XVI.
— На моста на Гамарата — каза баронът на застаналия до вратата на колата лакей.
„Сначи, ас ште получа непоснатата…“ — каза си баронът, като остана сам.
„Странна работа — мислеше си Пейрад, връщайки се пеш към Пале-Роайал, където възнамеряваше да се опита да утрои десетте хиляди франка и да уреди зестра на Лиди. Ето че се заех с дребните делца на младежа, чийто поглед е омагьосал дъщеря ми. Това трябва да е някой от ония мъже, дето си падат по жените“ — употреби той един от изразите на особения език, който си бе създал за своя лична употреба; неговите наблюдения и наблюденията на Корантен се предаваха често в осакатена форма, но затова образно и внушително.
Като се прибра у дома си, баронът не бе същият, бе весел, с румено и оживено лице — жена му и прислужниците останаха учудели.
— Да му мислят акционерите — каза дю Тийе на Растиняк.
Пиеха чай в малката приемна на Делфин дьо Нюсенжан на връщане от Операта.
— Та — поде баронът усмихнато, разбрал шегата на колегата си, — ште ми се та се санимафам със стелки…
— Значи, намерихте вашата непозната? — запита госпожа дьо Нюсенжан.
— Не — отвърна той, — само имам натешта та я намеря.
— Дали някой е обичал така жена си?… — възкликна госпожа дьо Нюсенжан, която изпитваше или се преструваше, че изпитва малко ревност.
— Когато тя стане ваша любовница, ще ни поканите на вечеря с нея, тъй като много любопитен съм да видя жената, която успя така много да ви подмлади — обърна се дю Тийе към барона.
— Тофа е етин шетьофар на чофешкия рот — отговори старият банкер.
— Той ще налапа въдицата като малолетен — каза Растиняк на ухото на Делфин.
— О, той печели достатъчно пари, така че…
— Така че може да даде част от тях, нали?… — прекъсна дю Тийе баронесата.
Нюсенжан се разхождаше из салона, краката му сякаш му пречеха.
— Сега е моментът да го накарам да плати новите ви дългове — прошепна Растиняк на ухото на баронесата.
По същото време Карлос, който бе ходил на улица Тетбу, за да даде последните си нареждания на Йороп, защото тя щеше да играе главната роля в комедията, измислена от него за измамването на барон дьо Нюсенжан, си отиваше изпълнен с надежди. Силно разтревожен от обстоятелството, че вижда този полудемон така съвършено преобразен, че и той сам едва го бе познал по гласа, Люсиен тръгна да го изпрати по булеварда.
— Къде, по дяволите, намери жена, по-красива от Естер? — запита той човека, който го водеше към поквара.
— Такова нещо не се намира в Париж, момчето ми. Такъв тен не се произвежда във Франция.
— Искам да ти кажа, че още съм замаян… Венера не е така изваяна! Душата си бих продал на дявола за нея… Къде я намери?
— Тя е най-красивото момиче в Лондон. Напила се с джин и убила в пристъп на ревност любовника си… Любовникът й бил някакъв негодник и така лондонската полиция се отървала от него, а нея изпратили за известно време в Париж, докато тази работа се позабрави… Тая тарикатка е получила отлично възпитание. Дъщеря е на министър и говори френски като роден език; не й е известно защо е изпратена при теб и няма никога да го узнае. Казано й е, че ако я харесваш, би могла да изяде милионите ти, но че си ревнив като тигър, затова й бе даден дневният режим на Естер. Не знае как се казваш.
— Ами ако Нюсенжан я предпочете пред Естер…
— А, дотам ли стигна?… — възкликна Карлос. — Сега се боиш да не би да не стане онова, което вчера толкова те ужасяваше! Бъди спокоен. Това русокосо и бяло момиче е със сини очи; тя е обратното на красивата еврейка, а само очите на Естер могат да разтърсят човек, прогнил като Нюсенжан. Та ти не можеш да криеш някаква грозотия, дявол да го вземе! А когато тая кукла изиграе ролята си, ще я изпратя, съпроводена от доверено лице, в Рим или в Мадрид, където ще предизвика луди страсти.