Величие и падение на куртизанките

— Ах! Толгофа плиско то мен, колко змешно! — възкликна баронът.

— Не ми е трудно да си представя, че сте луд по тази прекрасна личност, за мен също бе удоволствие да я видя — продължи Корантен. — Люсиен толкова много я ревнува, че й забранява да излиза; а тя е така влюбена в него, че от четири години, откакто е заела мястото на Белфьой — и положението й, и мебелировката, — нито съседите, нито останалите наематели на къщата са я виждали някога. Принцесата се разхожда само нощем. Когато излиза перденцата на колата са спуснати, а самата тя е забулена. Не е само ревността, която кара Люсиен да крие тази жена: предстои женитбата му с Клотилд дьо Гранлийо, а освен това засега той е интимният приятел на госпожа дьо Серизи. Естествено Люсиен държи и на официалната си любовница, и на годеницата си. Ето защо вие ставате господар на положението, защото Люсиен ще пожертвува удоволствието в името на интересите и суетността си. Вие сте богат, по всяка вероятност това ще бъде последната ви любовна наслада, затова бъдете щедър. Ще постигнете целта си чрез камериерката. Дайте десетина хиляди франка на момичето и то ще ви скрие в спалнята на господарката си; за вас това си струва парите!

Никоя реторическа фигура не може да изобрази отривистата, ясна и категорична реч на Корантен; баронът почувствува това и по безстрастното му лице се появи учудване, каквото той отдавна си бе забранил.

— Дошъл съм да ви искам пет хиляди франка за моя приятел, който загубил пет от вашите банкноти, дребна беда! — продължи Корантен с най-съвършен заповеднически тон. — Пейрад познава твърде добре Париж, за да прави разноски за обяви, и разчита на вас. Но не това е най-важното — каза той така, че да омаловажи искането на пари. — Ако не желаете старините ви да бъдат огорчени, изискайте за Пейрад службата, за която ви е говорил; за вас е лесно да я получите. Навярно вчера генералният директор на полицията в кралството е получил една бележчица по този повод. Остава само да се накара Гондрьовил да говори на префекта. И така, кажете на граф Мален дьо Гондрьовил, че става дума да се направи услуга на едно от лицата, които са ви отървали от госпожа дьо Симьоз, и той ще се съгласи…

— Ето, господине — каза баронът, взе пет банкноти по хиляда франка и ги даде на Корантен.

— Камериерката си има приятел, това е един висок лакей на име Пакар; той живее на улица Прованс у един поправач на каляски и постъпва на работа у хора, които се представят за принцове. Ще се свържете с камериерката на госпожа ван Богсек чрез Пакар, дълъг пиемонтец, който доста обича вермута.

Ясно бе, че последното поверително сведение, изящно подхвърлено като postscriptum, бе наградата за петте хиляди франка. Баронът се мъчеше да отгатне към кои хора спада Корантен, у когото неговата проницателност му подсказваше по-скоро ръководителя на шпионаж, а не изпълнителя; Корантен обаче остана за него онова, което е за археолога надпис, където липсват поне три четвърти от буквите.