Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Схватка между трима мъже
Като се нарадва няколко часа на щастието да си баща, Пейрад изми и боядиса косите си (пудрата бе за прикритие), облече хубав дебел редингот от синьо сукно, закопчан до брадата, сложи върху него черно пардесю, обу груби ботуши с дебели подметки и снабден със специална карта, тръгна бавно по авеню Габриел към градината на Шан-з-Елизе, където го посрещна Контансон, преоблечен като стара улична продавачка на зеленчуци.
— Господин дьо Сен-Жермен — каза Контансон, обръщайки се към бившия си началник с бойното му име, — вие ми помогнахте да спечеля петстотин франка; дойдох обаче да ви причакам тук, за да ви кажа, че преди да ми ги даде, проклетият барон е ходил да вземе сведения в дома (Префектурата).
— Сигурно ще имам нужда от теб — отвърна Пейрад. — Виж номера 7, 10 и 12, тия хора ще можем да ги използуваме, без това да се разбере в полицията, нито в Префектурата.
Контансон се върна до колата, в която господин дьо Нюсенжан чакаше Пейрад.
— Аз съм господин дьо Сен-Жермен — представи се Пейрад на барона, доближавайки се до вратичката.
— Е топре, качфайте се сас мен — отговори баронът и нареди да карат към Триумфалната арка.
— Вие сте ходили в Префектурата, господин барон, нали така?… Мога ли да зная какво сте казали на господин префекта и какво ви е отговорил той? — запита Пейрад.
— Прети та там петстотин франка на етин озобен чофек, ас исках та уснай тали той ки зпечелил… Ас само касал на брефекта, че иска та тафа рапота на етин акент на име Бейрат са чушпина, са тънка мисия, тали ас мока та има неокраничено тоферие фаф него… Брефект касал, че фие зте етин от най-умели и най-почтени хора. Тофа е фсишко.
— Желае ли сега господин баронът, след като са му съобщили истинското ми име, да ми каже за какво става дума?
След като разказа надълго и нашироко на ужасния си жаргон на полски евреин за срещата си с Естер, и възклицанието на лакея, застанал на колата отзад, и напразните си усилия, Нюсенжан завърши със случилото се в неговия дом: изплъзналата се от Люсиен дьо Рюбампре усмивка, предположението на Бианшон и на неколцина други светски мъже за връзка между непознатата и този млад мъж.
— Вижте какво, господин барон, най-напред вие ще ми дадете един аванс от десет хиляди франка срещу разноските, защото в тази история става въпрос за живота ви; а тъй като вашият живот е завод за сделки, нищо не трябва да се пренебрегне, за да се намери тази жена. Ах, здравата са ви пипнали!
— Та, ас сам бибнат…
— Ще ви кажа, ако потрябват повече пари, бароне; имайте доверие в мене — продължи Пейрад. — Аз не съм доносчик, както може би си мислите… През 1807 година бях главен полицейски комисар в Анверс и тъй като сега Луи XVIII е мъртъв, мога да ви доверя, че седем години ръководех контраполицията му… Така че с мене не стават пазарлъци. Вие сам разбирате, господин барон, че човек не може да направи проектосметка на съвестите, които трябва да купи, преди да е проучил самата сделка. Не се безпокойте, аз ще успея. Не мислете, че ще ме задоволите с каквато и да е сумичка, на мене ми трябва друго нещо като възнаграждение.
— Само тофа та не е етно кралство?… — каза баронът.
— На вас то няма да ви струва нищо.
— Топре.
— Познавате ли братята Келер?
— Много топре.
— Франсоа Келер е зет на граф дьо Гондрьовил, а граф дьо Гондрьовил е бил на вечеря вчера у вас със зет си.
— Кой по тяфолите мошал та ви каше… — викна баронът. — Тофа е Шорш, той финаки гофори…
Пейрад се позасмя. А забелязвайки тази усмивка, банкерът почувствува странно подозрение към слугата си.
— Граф дьо Гондрьовил е точно човекът, който може да ми издействува една служба в полицейската префектура; за създаването й префектът ще получи справка до четиридесет и осем часа — продължи Пейрад. — Поискайте това място за мен, направете така, че граф дьо Гондрьовил да пожелае да се намеси в тази работа, като вложи в нея известно пристрастие, и ще ми се отблагодарите за направената услуга. Искам само вашата честна дума, защото, ако я престъпите, рано или късно ще прокълнете деня, в който сте се родили… кълна се в това…