Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Ах — възкликна той, — тофа е шифот! Тофа сначи тори та шифееш брекалено, ас зтафам незпозобен та рапота!
— Госпожата е сама, слезте долу — каза му появилата се Йороп. — Само не вдигайте шум, слон такъв!
— Злон дакъф! — повтори той със смях, вървейки като по нажежени въглища. Йороп вървеше напред със свещник в ръка.
— Тръш, прой ки! — каза баронът, като влязоха в салона, и подаде на Йороп банкнотите.
Тя взе, без да се усмихне, тридесетте хилядарки и излезе, като преди това заключи барона. Нюсенжан отиде право в спалнята, където намери хубавата англичанка, която му каза:
— Ти ли си, Люсиен?…
— Не, хупаво тете — възкликна Нюсенжан, но не можа да продължи.
Той остана слисан, като видя една жена, която бе точно обратното на Естер: вместо мургавината, която бе съзрял, видя руса коса, а вместо силата, от която се бе възхищавал — слабост! Вместо знойното слънце на Арабия — тиха британска нощ.
— Ах, моля ви се, откъде се появихте?… Кой сте вие? Какво желаете? — викна англичанката, дърпайки звънеца, без да успее да получи някакъв звук.
— Ас слоших бамук на званците, но не се блашете… ас си отифам — каза той. — Ето дридесет хиляди франка, фърлени фаф фотата. Фие ли сте липофницата на Лусиен де Рюпампре?
— Чакай малко, момчето ми — отвърна англичанката, която говореше добре френски. После продължи, като подражаваше на говора му: — А ти кой си?
— Чофек, попатнал фаф капан!… — отвърна баронът жалко.
— Попатнал фаф капан, са та има етна хупафа шена ли? — запита го тя шеговито.
— Посфолете ми та фи испратя утре егна огърлица, та си збомняте са парон ди Нусинген.
— Не ко поснафам!… — смееше се тя като луда. — Но огърлицата ти ще намери добър прием, дебели насилнико.
— Фие ште се сапоснаете сас неко. Тофиштане, коспошо. Фие зте кралзко ятене, а ас сам само етин нештазтен панкер на пофече от шезтесет котини и фие ме накарахте та распера голко е силна шепата, гоято ас люпя, саштото фашата несемна хупост не моша та ме накара та я сапрафя.
— Я фиж, мноко мило е тофа, което ми касфате — отговори англичанката.
— По-мила е онаси, гоято ми ко е фтъхнофила…
— Вие говорехте за тридесет хиляди франка… на кого ги дадохте?
— На фашта хидруша камериерка…
Англичанката позвъни; Йороп не бе далеч.
— Ах — възкликна тя, — мъж в спалнята на госпожата и при това не е господинът!… Какъв ужас!
— Давал ли ви е тридесет хиляди франка, за да го въведете тук?
— Не, госпожо, защото ние и двете не струваме толкова.
И Йороп започна да вика: „Крадец!“ така грубо, че изплашеният банкер се измъкна през вратата, а там тя го изблъска по стълбите надолу.
— Тлъст мошеник — крещеше тя, — ще ме издава на господарката ми! Дръжте крадеца!… Дръжте го!
Отчаян, влюбеният барон успя благополучно да се добере до колата си, която бе спряла на булеварда; той не знаеше вече на кой шпионин да се довери.
— Да не би госпожата случайно да желае да ми отнеме печалбата?… — запита Йороп, устремила се като фурия към англичанката.
— Не ми са известни френските нрави — отвърна господарката.
— Защото само думичка да кажа утре на господина и госпожата ще бъде изхвърлена — продължи дръзко Йороп.
— Тас броклета камериерка — каза баронът на Жорж, който естествено запита господаря си доволен ли е, — измъкна от мене дритесет хиляти франка… но то е моя колема крешка, много колема крешка!…
— Значи, тоалетът не можа да послужи на господина. Дявол да го вземе! Не бих съветвал господина да взема напразно хапчета…
— Шорих, ас умирам от отчаяние… Тофа е ферно… Ас имам лет на сарцето… Нема я Ездер, бриятелю.
В изключителни обстоятелства Жорж неизменно ставаше приятел на господаря си.
Абатът печели първия рунд
Два дни след горната сцена, която Йороп предаде много по-забавно, защото си послужи и с мимика, Карлос обядваше насаме с Люсиен.