Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че никога не съм ви се видяла смешна. Мога ли аз да направя подобни елементарни грешки в тоалета си? Я се обърнете!… Закопчайте фрака догоре като херцог дьо Мофриньоз, оставете незакопчани само двете най-горни копчета. Постарайте се да изглеждате млад.
— Господине — каза влезлият Жорж, — ето госпожица Йожени.
— Тофиштане, коспошо… — извика баронът.
Той съпроводи жена си чак до апартаментите, където те живееха поотделно, за да бъде сигурен, че няма да подслуша разговора му.
Разочарования
На връщане оттам баронът улови Йороп за ръка и с насмешлива почтителност я заведе в кабинета си.
— Е, топре, миличка, фие сте много штастлифа, саштото зте на зслужба бри най-кразивата шена на звета… Ако фие изкате та рапотите са мен, са моите интерези, фашто полошение е уретено!
— Това няма да направя и за десет хиляди франка! — възкликна Йороп. — Разберете, господин барон, че аз съм преди всичко честно момиче…
— Та. Ас мисля та платя са фашата чезност. Тофа фаф таркофията се нарича сенна реткост.
— И това не е всичко — продължи Йороп. — Ако господинът не се хареса на госпожата, а има такава вероятност, тя ще се разсърди, аз ще бъда изгонена, а службата ми струва хиляда франка годишно.
— Тос капитал от хилята франка здава двадесет хиляти франка и ако ас фи ки там, фие ште си купите нешто.
— Бога ми, щом така разбирате работата, деденце, всичко се променя — каза Йороп. — Къде са парите?
— Ето ки — отвърна баронът, показвайки банкнотите една по една.
Той видя как блясваха очите на Йороп при всяка банкнота, а то издаваше нейната алчност; на това именно и разчиташе.
— Вие плащате за службата ми, ами за честността и за съвестта ми?… — продължи тя, като вдигна нагоре хитрото си лице и хвърли на барона един театрално-комичен поглед.
— Съвезта не здруфа колкото злушпата; но та топафим оште пет хиляди — отвърна той и прибави пет банкноти по хиляда франка.
— Не, двадесет хиляди за съвестта и пет хиляди за мястото, в случай че го загубя…
— Както изкате… — каза баронът и прибави петте банкноти. — Но са та ги зпечелите, ште ме зкриете фаф зтаята на тфоята коспотарка прес ношта, кокато тя озтане сама…
— Съгласна съм, ако ме уверите, че никога няма да кажете кой ви е въвел там. Предупреждавам ви обаче за едно: госпожата е силна като турчин, тя люби безумно господин дьо Рюбампре и да вложите и един милион на нейно име в банката, пак няма да я накарате да му изневери… Глупаво е, но тя е такава, щом обича, е по-лоша и от почтена жена. Когато отива на разходка в гората с господина, господинът рядко остава през нощта при нея; тази вечер е на разходка, така че ще мога да ви скрия в моята стая. Ако госпожата се върне сама, ще дойда да ви потърся; ще почакате в салона, аз няма да затварям вратата на спалнята й, а останалото… по дяволите! То си остава ваша работа… Пригответе се!
— Ас ште ти там тфатесет и петте хиляди франка фаф салона … Пиено — платено!
— А — отвърна Йороп, — толкова ли сте били недоверчив?… Ще прощавате, ама…
— Ти ште имаш мноко случаи та ме окрапфаш… Ште се сапоснаем по-топре…
— Така да бъде! Елате на улица Тетбу в полунощ; само че донесете тридесет хиляди франка. Почтеността на камериерките се плаща по-скъпо след полунощ, също като файтоните.
— Од бретпаслифост ште ти там етин чек са панката…
— Не, не — възрази Йороп, — или пари, или нищо…
В един часа през нощта скрилият се в таванската стая на Йороп барон дьо Нюсенжан бе обзет от всички вълнения, присъщи на мъжете, тръгнали на лов за жени. Той чувствуваше, че живее, кръвта му сякаш вреше чак в пръстите на краката му, а главата му сякаш щеше да се пръсне като прегорещена парна машина.
— Тушефно ас се фалнуфах са пофече от зто хи лят и екю — довери той на дю Тийе, разказвайки му това приключение.
Той се вслушваше и в най-малкия шум от улицата и към два часа сутринта чу още откъм булеварда колата на любимата жена. Когато пътната врата се отвори, сърцето му заби така, че раздвижи коприната на жилетката му; най-после щеше да види неземното, пламенното лице на Естер!… В сърцето му отекна шумът от спускането на подвижната стълбичка и от затварянето на вратичката на колата. Очакването на върховния момент го вълнуваше повече, отколкото ако ставаше дума да загуби цялото си състояние.