![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Приличат на зелени барети, на войници от специалните части на Русия или от британските САС. Облечени са камуфлажно, кимоната им са изрисувани с назъбени шарки. Всеки от тях носи по две убийствено остри хладни оръжия, един меч и един кинжал танто за всеки случай. Повечето имат копия, яри. Всички до един са се обучавали цял живот за това. Членовете на никой специален отряд в историята не са били по-талантливи, способни, безмилостни или с по-силна воля.
С кого отиват да се бият? Всичко започнало две години по-рано. Шогунът — военният диктатор, държащ истинската власт в Япония — поискал всичките му подчинени феодали да прекарат по една година в Едо, изпълнявайки сложни церемониални задължения към двора му. Знам колко глупаво звучи, но помислете колко гениален е бил замисълът му. Той искал да се тревожат дали правилно ще изпълнят церемониите, без да мислят за нищо друго, далеч от своите съветници и блюдолизци, за да не могат да замислят заговор против него. В онова далечно време сепукуто било на почит. Ако някой от феодалите допуснел грешка, ако нарушал закона, ако кръстосал краката си неправилно или си сложел неподходяща шапка…
Отова прокара бързо стиснатия си юмрук пред корема.
— През хиляда и седемстотната година един млад феодал от рода Асано бил повикан в Едо за едногодишната си служба в двореца. Тук мненията са различни. Според едни той бил честен и силен мъж, който никога не раболепничел, мразел корупцията, преструвките, вътрешните борби, всички игри в двореца. Според други бил глупак, който не притежавал достатъчно умения и разум и затова бил погубен. А може би бил просто посредствен или пък малоумен, или бунтар? Има различни мнения. Важното е, че по някаква причина той отказал да играе най-важната игра в двореца, тоест подкупите. Най-важната фигура в двора бил надзирателят на чаените церемонии — в действителност нещо като личен секретар на шогуна, тайно управляващ всичко. Казвал се Кира. Имал още седем имена, но го наричаме Кира. Човек лесно можел да се разбере с него, само да му даде достатъчно пари.
— Асано не искал — досети се Боб.
Случаят му беше познат. Бе виждал сюжета застъпен във филмите.
— Не. Може би от идеализъм, може би от глупост, може би от наивност. Кира побеснял. Между другото, церемониалмайсторът бил противоречива личност. Някои го смятали за изпаднал развратник, участник в оргии, съблазнител на млади момичета. Според други той бил просто пазител на традициите, които не смятал за нужно да променя. Правел онова, на което го били научили. По свой начин той също спазвал повелите на господаря си. И така, ядосан и обиден от отказа на Асано да го подкупи, той обявил война на младия велможа, но не с оръжие. Започнал да го клевети, да пуска слухове, уронващи доброто му име, а спомнете си, че за японеца репутацията е всичко. Натискът върху Асано бил невероятен. Ако допуснел грешка… — Отова издаде звук като от разпаряне на корем. — Един ден младежът не издържал. В пристъп на ярост заради поредната подигравка, той извадил своя уакидзаши — късия си меч — и подгонил церемониалмайстора по така наречения Боров коридор в двореца. Успял да рани Кира на две места — веднъж в челото и веднъж по рамото.
Боб погледна оръжието.
— Така Асано нарушил етикета; бил извадил меч в двореца на шогуна. Това означаваше незабавна смъртна присъда. Каквото и да се приказва за Асано, той умрял много по-достойно, отколкото живял. Секунди преди смъртта си написал стихотворение: „Бих искал да можех да видя края на пролетта, но не скърбя по падащия вишнев цвят.“ След това разпорил корема си. Шогунът конфискувал всичките му имоти, взел къщата му и прогонил всичките му служители. Това бил голям позор за тях, вече нямали работа, нямали нищо.
— Знаете ли, мисля, че съм гледал филми за това. Едва сега разбирам какво е станало. Четирийсет и седемте ронини. Две години по-късно те отишли при Кира. Шогунът бил разтурил клана, конфискувал собствеността му и прогонил всички от имотите им, но те не се примирили. Една нощ отишли в двореца.
— Точно така. Една снежна нощ. Елате да ви покажа нещо и донесете меча. Искам да е в ръката ви, когато го видите.
Станаха и доктор Отова заведе Боб при една дърворезба на стената.
— Това е произведение на най-великия японски воин художник Утагава Кунийоши. Няколко десетки пъти е изобразявал онази нощ и хората, взели участие в събитията. На него дължим сегашната си представа за случилото се, въпреки че е работил през деветнайсети век, сто и шейсет години след битката. Този триптих се казва „Нападението на четирийсет и седемте ронини срещу имението на Кира“.