Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Това, което ви обижда и гневи – продължи Дъглас, – е самата ми система. Тя се провали, затова съм голям престъпник. Ако бе успяла, щях да съм невероятно богат и почитан от всички... Да, в основата на операциите ми стоеше престъплението; послужих си с фалшификации, средствата ми бяха смели и нови. Но смятах успехът си за неизбежен. Вярвах в това, което върша, не мислех, че ще увлека някой в падението си. И именно в това бе грешката ми... Виждате как действах: ипотекирах несъществуващи имоти или такива, които бяха дадени с гаранция, но си плащах лихвите за взетите в заем суми; използвах фалшиви полици, но връщах стойността им; моите измислени хора бяха един вид подставени лица, зад които стоях самият аз. Служех си с тях само за да разширя сделките си. Разберете ме добре – преди всичко исках да се сдобия с капитал, който да задвижа. Какво значение имат фалшивите полици, фалшивите актове и всички начини, с които целех да увелича капитала си и кръга от дейности. Когато става дума за спекулация, единствено значение има умело извлечената печалба. Вижте какво става на Борсата – хората печелят само от догадки. Приемете за момент, че купувайки и продавайки недвижими имоти с парите на други хора, съм успял да удвоя капиталите, които съм използвал тайно. Щях да върна изцяло заетите суми, без да съм обрал никого, щях да унищожа фалшивите документи и да се оттегля с богатство, спечелено благодарение на ума и труда си. Именно в това е системата ми. Тъй като нямах собствен капитал, наложи се да заема от клиентите нужното капиталовложение за всяка операция. Това не беше кражба, а просто заем.
Докато слушаше ясните и логични разсъждения, Мариус бе обхванат от някакъв неописуем ужас. Нотариусът се издигаше невероятно в очите му. За миг той го гледаше като неоценен гений, използвал в името на злото рядката си енергия и смелост. Ако този човек бе разполагал с могъщи средства за действие, би могъл да извърши велики дела. Дълбоко в себе си престъпници от величината на Дъглас притежават превъзходни качества.
Младежът се учудваше най-вече на простия и естествен начин, с който нотариусът говореше за фалшификациите си. Явно този човек бе изпаднал в някакво умопомрачение; бе болен: треската на спекулата, която го изгаряше малко по малко, го бе накарала да повярва, че престъплението е превъзходно средство, стига само да остане скрито и ненаказано. Сам го казваше: дори и да фалшифицираше, смяташе се за честен, щом не вземаше нито едно су от никой.
След кратко мълчание Дъглас поклати глава:
– Системите винаги са добри, но само практиката може да ви покаже кога нещата не са добре обмислени. На теория трябваше да съм спечелил огромно състояние. Не зная как стана така, но се оказах смазан от дългове и ми е ясно, че съм погубен... Злощастните ми операции погълнаха повече от милион, клиентелата ми е разорена...
Гласът на нотариуса отслабна, от вълнение очите му се напълниха със сълзи. Започна трескаво да се разхожда в стаята.
– Не можете да си представите какъв ужасен живот водя от две години. Всичките ми сделки пропаднаха. Оказах се изправен пред ужасни проблеми. За да запазя влиятелността си и скрия фалшификациите, трябваше ежедневно да правя други. Вече не мислех как да спечеля пари, а как да се защитя и спася от каторгата. Бог ми е свидетел, че ако можех да възстановя изгубените капитали, щях да върна парите на всички и да заживея почтено като останалите хора. Но лихвите, които трябваше да плащам, бяха толкова големи, че ме смазваха. Препродавах на загуба купените недвижими имоти, но се борех напразно. Преследваше ме лош късмет, който ме тласна към дъното на пропастта. Днес пасивът ми е значителен, не мога да се преборя с падежите през този половин месец, а за мен прекратяването на плащането е равностойно на осъждане на принудителен труд. Само ако правосъдието хвърли един поглед върху книжата ми, веднага ще бъда пратен в затвора.
Мариус изпитваше почти състрадание към злощастника. Дъглас отново седна и добави обезсърчено:
– Впрочем всичко е свършено. Изповядах ви се. Зная, че ще ме предадете на правосъдието... Нека всичко свърши – и без това положението ми е нетърпимо... Имате право, аз съм безчестен и трябва да бъда наказан.
Мариус не помръдна. Обмисляше, не знаеше какво решение да вземе. Някаква боязън го възпираше, не искаше да се замесва в тази история, страхуваше се да не го повикат за свидетел и да изгуби ценно време, от което така се нуждаеше. От друга страна, не искаше да влезе в ролята на предател. Отсега нататък ръцете на нотариуса бяха вързани и той, рано или късно, сам щеше да се окаже пред съдиите.