Тайните на Марсилия

– Да не се спираме на детайли, да оставим настрана случаите Отие и Муте, които не са особено важни. Трябва да видите и прецените целия огромен и сложен механизъм, който успях да изградя... С мен е свършено и мога да говоря, без да се страхувам, че ще бъда компрометиран. Дори ми е приятно да ви разяснявам изобретението си.

Застана пред Мариус като човек, който има да разкаже нещо интересно. Продължаваше да си играе небрежно с ножа за разрязване на хартия.

– Преди всичко искам да ви призная, че злоупотребих с пълномощията си и че ако се гледа на мен като на нотариус, аз съм голям престъпник. Но винаги съм се смятал за банкер, за човек, който умело борави с парите. С една дума, можете да ме мислите за спекулант... Когато заех мястото на предишния си шеф, бюрото имаше доста слаба клиентела. Първите ми усилия бяха насочени към превръщането на кантората в голям делови център. Трябваше да задоволя исканията, да давам заеми на всички, които имаха нужда от пари, да вземам от тези, които не знаеха къде да влагат, да продавам на желаещите да купуват, да купувам от онези, които искаха да продават. Имитирах ловците, които използват обучени птици, за да привличат живеещите на свобода пернати; създадох около четиридесетина въображаеми личности, под чиито имена успях да извърша най-разнообразни операции. Признавам, че Отие бе един от тях. Така можах да купя няколко къщи, които платих с помощта на заеми, направени от фиктивни купувачи, и ипотекирах тези къщи... По този начин натрупах значителен оборотен капитал и многобройна клиентела, които станаха база за моите сделки.

Дъглас говореше с ясен и отчетлив глас. След кратко мълчание продължи:

– Би трябвало да ви е известно, че когато спекулира с пари, човек понякога се сблъсква с жестоки изисквания. Бих спрял още при първите сделки, ако се окажеше, че не мога да изплатя дълговете си за недвижимите имоти. Но по никакъв друг начин не можех да се снабдя с необходимите пари за другите операции, за които мечтаех. Използвах най-простото и удобно средство. Когато ипотеките покриха стойността на имотите, аз върнах свободните капитали с фалшива квитанция, а после ги дадох под гаранция като нови заеми.

– Но това е непочтено! – извика Мариус.

– Помолих ви да не ме прекъсвате – спря го грубо Дъглас. – Засега само излагам фактите, но след малко ще се защитя... Скоро трябваше да разширя системата си. Четиридесетте лица се оказаха недостатъчни. Прибягнах до крайно, изключително смело средство и успях. Сключих договори за заеми със собственици и известни търговци, като ипотекирах имуществата и подправих подписите им. След изтичането на срока на всяка нова ипотека аз я заличавах с помощта на фалшива квитанция и това ме предпазваше от неприятности... Нали разбирате колко е просто?