Kолеж за магьосници

Ненадейно тежестта изчезна. Той клечеше на покрива и дишаше тежко. Ако не друго, поне вече не му беше студено. Погледна Алис и тя впери поглед в него. Само че това вече не беше Алис. Беше се превърнала в голяма сива гъска, той също.

Ван дер Веге отново мина покрай редицата от ученици. Хващаше с две ръце всеки и го хвърляше във въздуха. Въпреки шока, а може би тъкмо заради него, всички машинално разперваха криле и полетяваха, преди да попаднат в безжалостната хватка на голите дървета. Един по един някогашните ученици, превърнати в птици, изчезваха в мрака.

Куентин закряка в знак на протест. Дланите на Ван дер Веге бяха жестоки, страшни и сякаш прогаряха перушината му. Обзе го ужас и той се изцвъка върху преподавателката. В следващия миг обаче се озова във въздуха и полетя надолу като камък. Разпери криле и панически ги размаха, докато накрая се издигна към небето.

Оказа се, че гъшият му мозък не е пригоден за разсъждения. Куентин схвана само няколко основни положения. Например, че това тяло е пригодено само за седене или за летене, а тъкмо сега той изпитваше огромно желание да лети. Всъщност му се искаше да лети повече от всичко, за което беше мечтал през живота си. Интуитивно със съучениците му се подредиха в клинообразен строй. Начело летеше четвъртокурсничка от Мичиган, на име Джорджия. Майка й беше секретарка, баща й работеше в автосалон, а тя бе постъпила в колежа против волята им. За разлика от Куентин, беше признала пред тях какво представлява "Брейкбилс" и като награда за откровеността й, техните се бяха опитали да я вкарат в лудница. Благодарение на магическата намеса на Фог, те смятаха, че дъщеря им посещава специализирано учебно заведение за юноши, страдащи от душевно разстройство. Сега Джорджия, чиято специалност беше малко познат аспект на лечителството, донякъде аналогичен с ендокринологията, размахваше силните си криле и водеше другарите си на юг. Позицията й беше чиста случайност — всеки от тях би могъл да е водач на ятото. Куентин смътно осъзнаваше, че при преобразяването е изгубил голяма част от умствените си способности, но пък е придобил нови сетива. Например, можеше съвсем точно да прецени скоростта и посоката на вятъра, както и температурата на въздуха. Сега виждаше небето като триизмерна карта на въздушни течения и вихрушки, добронамерени топли фронтове и опасни атмосферни депресии. Чувството му за посока също се беше изострило дотолкова, че сякаш в центъра на мозъка му бяха монтирали идеално балансиран компас. Усещаше как от него във всички посоки се разпростират невидими линии и изчезват в далечната синева. Те очертаваха магнитните полета на Земята и Джорджия следваше една от тях, водейки ятото на юг. Призори летяха на височина около две хиляди метра и със скорост сто километра в час, задминавайки автомобилите по магистралата край река Хъдсън. Минаха над Ню Йорк — искрящ каменен гигант, излъчващ неземна топлина и токсични газове. Летяха цял ден ту над океана, ту над заскрежени поля. Понякога се рееха, понесени от въздушните течения. Усещането беше неописуемо. На Куентин му се искаше никога да не спира. Учудваше се на силата си, която му помагаше неуморно да размахва крилете си. Не можеше да се сдържи, трябваше да сподели емоциите си.