Небесносини грехове

Джейсън се обърна към мен. Движението накара чаршафът да отиде в скута му и задната част на тялото му остана открита. Той покри слушалката с длан.

- Как си?

- Как се озовах тук? Защо съм тук? - попитах с толкова пресипнал глас, че едва звучеше като моя.

- Спомняш ли си нещо?

Намръщих се, а това заболя. Шията ме болеше. Вдигнах ръка и открих, че голяма превръзка от дясната страна на врата ми. Имаше следи от ухапване от вампир под превръзката, това го знаех, и с тази информация, си спомних.

Спомних си всичко, и не само съзнанието ми си припомни. Тялото ми започна да се гърчи върху леглото, гръбнакът ми се изви, ноктите на ръцете ми се впиха в чаршафите, а от гърлото ми се откъсна стон, преди тялото ми да отнеме целия ми дъх, тресях се върху леглото, впримчена в спомена за усещането. Не беше толкова добро като оригинала, но бе дяволски близо.

Забих юмруци в чаршафите, свивайки плата на топка, и се опитах да намеря нещо, което да уловя. Внезапно Джейсън се озова до мен, сграбчи ме за раменете и се опита да ме удържи неподвижно.

- Анита, какво не е наред?

Ръцете ми се вдигнаха нагоре автоматично, хванаха го под лактите и се задържаха. Очите ми се завъртяха навътре, тялото ми се тресеше, а ръцете ми разкъсаха неговите. Усетих как ноктите ми потънаха в плътта му и как кожата му поддава под мен. Джейсън извика, нещо средно между писък и стон.

Лежах по гръб върху леглото, дишах тежко, не можех да фокусирам погледа си. Държах се за ръцете на Джейсън, защото те бяха единственото твърдо нещо, с което разполагах.

- Анита - изрече той, а гласът му бе напрегнат - добре ли си?

Опитах се да кажа „да", но накрая се задоволих с кимане. Той откопчи пръстите ми от ръцете си, внимателно, и сви ръцете ми върху чаршафите и корема ми. Усетих леглото да се движи, докато той мърдаше. Осъзнах, че очите ми са затворени. Не помнех да съм ги затваряла.

- Какво по дяволите беше това? - попита той.

Понечих да отвърна „не знам", но всъщност знаех. Спомних си как Ашър седи край голяма банкетна маса с коса в златисти къдрици, облечен в златно и пурпурно. Съпругата на нашия домакин счупи чашата си за вино в облечената си в ръкавица ръка, устата й бе полуотворена, а дъхът караше белите възвишения на гърдите й да се вдигат и спускат. Тих звук се отрони от нея, и когато бе в състояние да говори, помоли за камериерката си и да бъде изпратена до нейната стая, защото й е зле. Не й беше зле. Ашър я беше съблазнил предишната нощ, по заповед на Бел. Той се беше оплакал на Жан-Клод, че жената просто е лежала, очите й се завъртели към главата, но без друга реакция. Било е изключително разочароващо.

Беше изпитала ретроспекция на оргазма от предишната нощ на масата за вечеря, но тя бе тих сексуален партньор, което означаваше, че ретроспекциите й биха могли да бъдат смекчени на публично място. Донякъде.

Лежах и се взирах в Джейсън, като сега виждах него вместо осветени от свещи и отдавна изоставени стаи и хора, отдавна превърнали се в прах. Успях да проговоря, но гласът ми бе по-пресипнал от преди, сякаш виковете бяха отнели и останалото от него.