Хайка за вълци

Увлечението му по киното продължи цяла година с такава сила, че не му се искаше да си отиде на село през ваканциите, за да не изпусне някой филм. Още с появата на първите кадри по екрана изпадаше в захлас и се пренасяше в един приказен свят, какъвто не бе виждал дори в сънищата си. Излизаше от киносалона омагьосан и дълго носеше в себе си този свят, виждаше героите на филма, усещаше ги до себе си, чуваше ги как говорят и дишат. Така той сам заживяваше друг, непознат живот, поразен и затрогнат от собствените си действия: биваше моряк, който преживява корабокрушение, играч на рулетка, който губи цялото си състояние, съдия, престъпник, войник…

В началото на втората учебна година се запозна с художника Асен Момов. Беше влязъл във фотоателие „Астра“ на главната улица да си направи снимка и там между рекламните фотоси, окачени по стените на приемния салон, видя и морски пейзажи. Изглежда, че никой от клиентите не бе заглеждал с такъв интерес картините му и художникът веднага забеляза това. Забеляза и страхопочитанието, с което ученикът го слушаше, когато му заговори за картините си, и така узна, че и той „си рисува разни картинки“. Покани го у дома си да му покаже и другите си картини и Иван Шибилев се яви при него в определения ден и час. Момов държеше фотоателието в съдружие с баща си, а през свободното време рисуваше крайбрежни скали с разбиващи се о тях бурни разпенени вълни, а понякога и тихо море с рибарски лодки. Много рядко, и то само по поръчка, рисуваше и натюрморти с плетени кошници, пълни с плодове, или букети с есенни цветя върху маси с пъстри покривки. Рисуваше с маслени бои, но най-често с гваш върху картони с малки размери и обикаляше всички по-големи учреждения или магазини да предлага изкуството си. Много рядко, два или три пъти в годината, успяваше да продаде картина на някой търговец, и то срещу стока — парче плат за костюм, обувки или риза.