Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Ичимей разказа накратко на Исаак Беласко за преживелиците на своето семейство, за които Исаак вече знаеше, защото след телефонното обаждане се бе осведомил в рамките на възможното какво е станало с японците. Знаеше не само за смъртта на Такао и на Чарлс, за депортирането на Джеймс и за мизерното съществуване на вдовицата и на двете ѝ живи деца, ами бе взел и някои мерки по въпроса. Единствената новина, която му донесе Ичимей, бе посланието на Такао за меча.
– Много съжалявам за смъртта на Такао. Той беше мой приятел и учител. Съжалявам и за случилото се с Чарлс и Джеймс. Никой не е докосвал мястото, където се намира вашият семеен меч, Ичимей. Можеш да си го вземеш, когато поискаш, но той бе заровен церемониално и ми се струва, че баща ти би искал да бъде изваден със същата тържественост.
– Така е, господине. Засега нямам къде да го сложа. Мога ли да го оставя тук? Няма да е за още дълго, надявам се.
– Мечът прави чест на тази къща, Ичимей. Бързаш ли да си го вземеш?
– Мястото му е в олтара на моите деди, но за момента нямаме нито дом, нито олтар. С майка ми и сестра ми живеем в пансион.
– На колко години си, Ичимей?
– На двайсет и две.
– Вече си пълнолетен, глава на семейство. На теб се пада да поемеш работата, която бяхме захванали с баща ти.
Исаак Беласко започна да разказва на смаяния Ичимей как през 1941 година е учредил съдружие с Такао Фукуда за създаване на разсадник за цветя и растения. Войната бе попречила на съдружието да заработи, но никой от двама им не се бе отказал от постигнатото устно споразумение, така че то си оставало в сила. В Мартинес, източно от залива на Сан Франциско, имало подходящ терен, който Исаак бе закупил много изгодно: два хектара равна, плодородна и добре напоявана земя, със скромна, но прилична постройка, където семейство Фукуда можеше да се настани, докато намереше нещо по-подходящо. Ичимей трябваше здраво да запретне ръкави, за да потръгне предприятието, така както се бяха споразумели с Такао.
– Земята вече я имаме, Ичимей. Аз ще вложа началния капитал в подготовката на терена и разсада, останалото е твоя работа. От продажбите ще изплащаш дела си, когато можеш, без да бързаш и без лихви. Като му дойде времето, ще прехвърлим дружеството на твое име. Засега теренът е собственост на дружество "Беласко, Фукуда и синове".
Той не му каза, че учредяването на дружеството и покупката на земята бяха извършени преди по-малко от седмица. Това Ичимей щеше да открие четири години по-късно, когато отиде да прехвърли бащиното предприятие на свое име.
Семейство Фукуда се завърна в Сан Франциско и се установи в Мартинес, на четиресет и пет минути от Сан Франциско. Работейки от сутрин до вечер, Ичимей, Мегуми и Хейдеку получиха първата реколта цветя. Те се увериха, че земята и климатът са възможно най-добрите, оставаше само да реализират продукцията си на пазара. Хейдеку бе показала повече смелост и издръжливост от всеки друг член на семейството. В "Топаз" тя бе развила борбен и организационен дух; в Аризона бе изхранвала семейството, защото Такао едва дишаше от цигарите и пристъпите на кашлица. Тя бе обичала мъжа си със свирепата вярност на жена, която не оспорва орисията си на съпруга, но овдовяването я направи свободна. Когато се върна в Калифорния заедно с децата си и се изправи пред два хектара възможности, Хейдеку без колебание оглави предприятието. Отначало Мегуми се видя принудена да ѝ се подчини, да хване лопатата и греблото и да заработи на полето, но мислите ѝ бяха насочени към бъдеще, твърде далечно от земеделието. Ичимей обичаше ботаниката и притежаваше желязна воля за тежката работа, но му липсваше практически усет и око за парите. Той беше идеалист, мечтател, с наклонност към рисуването и поезията, по-способен за медитация, отколкото за търговия. Той не тръгна да продава невероятната си реколта от цветя в Сан Франциско, докато майка му не му нареди да измие пръстта от ноктите си, да се издокара с костюм, бяла риза и цветна вратовръзка – никакъв траур – да натовари камионетката и да подкара към града.