Японският любовник

Споменът за блажените месеци, през които се срещаха е Ичимей в онзи мотел, където не можеха да загасят лампите заради ордите хлебарки, които на тъмно излизаха от ъглите, поддържаше Алма през идните години, когато с върховно усилие тя се постара да изтръгне от себе си любовта и желанието и да ги замести е наказанието на верността. С Ичимей тя бе открила тънкостите на любовта и насладата, от необузданата и задъхана страст до свещените мигове, в които чувството ги извисяваше и двамата застиваха неподвижни на леглото един срещу друг и се гледаха дълго, благодарни за късмета си, смирени, защото бяха докоснали най-дълбокото в душите си, пречистени, защото се бяха освободили от всякакъв фалш, и лежаха прегърнати, напълно уязвими, в такъв екстаз, че вече не можеха да направят разлика между наслада и тъга, между възторг от живота и сладкото изкушение да умрат още там, за да не се разделят никога. Откъсната от света заради любовната магия, Алма успяваше да пренебрегва вътрешните гласове, които я призоваваха към ред и настояваха за благоразумие, предупреждавайки я за последствията. Те живееха само за срещата си за деня, нямаше утре, нито вчера, важна бе само тази мръсна стая със зазидан прозорец, дъх на мухъл, износени чаршафи и непрестанно бръмчаща вентилационна уредба. Съществуваха само те двамата, първата жадна целувка още на прага, преди да заключат вратата, милувките, докато още стояха прави, събличането на дрехите, които оставаха захвърлени където паднеха, голите, тръпнещи тела, усещането за топлината, вкусът и миризмата на другия, плътността на кожата и косата, прекрасното чувство да се отдават на желанието до премала, да се унасят, прегърнати, за миг и отново да се върнат към възродената страст, към шегите, смеха и откровенията, към неповторимата вселена на близостта. "Зелените" пръсти на Ичимей, способни да върнат живота на агонизиращо растение или да оправят слепешком часовник, разкриха на Алма собствената ѝ поривиста и ненаситна природа. Тя се забавляваше да го изненадва и предизвиква, да го гледа как се изчервява, развеселен от смущение. Тя беше дръзка, а той – предпазлив, тя беше шумна при оргазъм, той запушваше устата ѝ. Тя измисляше поредица от любовни и страстни ласкателства и неприлични думи, които шепнеше в ухото му или му пишеше в нетърпящи отлагане послания; той запазваше присъщата за характера и културата си сдържаност.