Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Мегуми бе направила списък с най-изисканите цветарски магазини и с него в ръка Хейдеко ги посети един по един. Тя оставаше в колата, защото съзнаваше, че прилича на японска селянка и английският ѝ е прекалено лош, докато Ичимей, почервенял до ушите от срам, предлагаше стоката им. Всичко, свързано с пари, го притесняваше. Според Мегуми брат ѝ не бил създаден да живее в Америка, бил кротък, свит, пасивен и скромен; ако зависело от него, щял да ходи е препаска и да проси храната си с паничка като индийските аскети и пророци.
Същата вечер Хейдеко и Ичимей се завърнаха от Сан Франциско е празна камионетка. "За пръв и последен път идвам е теб, синко. Ти си глава на семейството. Не можем да ядем цветя, трябва да се научиш да ги продаваш", заяви му Хейдеко. Ичимей се опита да прехвърли ролята на сестра си, но Мегуми вече бе с единия крак на вратата. Тримата разбраха колко е лесно да получат добра цена за цветята и изчислиха, че за четири-пет години ще успеят да изплатят земята, ако живееха съвсем скромно и не ги сполетеше някое нещастие. От друга страна, след като видя реколтата, Исаак Беласко обеща да им издейства договор с хотел "Феърмонт" за поддръжката на фантастичните букети свежи цветя в хола пред рецепцията и в салоните, е които се славеше заведението.
Семейството най-сетне започваше да се изправя на крака след тринайсет години неволи; тогава Мегуми обяви, че е навършила трийсет и е време да поеме по свой път. Междувременно Бойд Андерсън се бе оженил и развел, бе станал баща на две деца и за пореден път бе помолил Мегуми да отиде в Хавай, където той въртеше процъфтяващ бизнес със своя автосервиз и малка флотилия от товарни камиони. "Забрави за Хавай, ако искаш да си с мен, ти ела в Сан Франциско", отговори му тя. Беше си наумила да учи за медицинска сестра. В "Топаз" бе помагала при няколко раждания и всеки път когато поемеше в ръце новородено, изпитваше същото усещане за екстаз, което според представите ѝ най-много наподобяваше божие откровение. Отскоро тази част от гинекологията, територия на лекари и хирурзи, започваше да се поверява на акушерките и Мегуми искаше да е сред първите в професията. Приеха я в една програма за медицински сестри и женско здраве, която имаше предимството, че е безплатна. През следващите три години Бойд Андерсън продължи кротко да я ухажва отдалече, убеден, че след като си вземе дипломата, Мегуми ще се омъжи за него и ще отиде в Хавай.
Изглежда невероятно, Алма: Мегуми е решила да се пенсионира. С толкова труд взе дипломата си и толкова много обича професията си, че си мислеше, че никога няма да спре да работи. Изчислихме, че за четиресет и пет години е извадила па бял свят близо пет хиляди и петстотин дечица. Това е нейният принос за демографския бум, както сама казва. Вече навърши осемдесет, от десет години е вдовица и има пет внучета, време е да си почине, но сега си е наумила да отвори заведение за хранене. Всички в семейството недоумяваме, понеже сестра ми не може и едно яйце да опържи. Имах няколко свободни часа за рисуване. Този път няма да пресъздавам пейзажа в " Топаз ", както толкова пъти преди. Сега рисувам планинска пътека в Южна Япония, близо до стар, затънтен храм. Трябва пак да отидем заедно в Япония, много искам да ти покажа този храм.
Ичи
ЛЮБОВТА
не беше само година на усилен труд за Ичимей. Тя бе и годината на тяхната 1955 любов. Алма заряза плановете си да се върне в Бостън, да стане втора Вера Нойман и да обикаля света. Единствената цел в живота ѝ бе да бъде с Ичимей. Срещаха се почти всеки ден привечер, когато той приключваше работата на полето, в един крайпътен хотел на девет километра от Мартинес. Алма винаги пристигаше първа и плащаше стаята на обслужващия рецепцията – пакистанец, който я оглеждаше от главата до петите с дълбоко презрение. Тя го гледаше в очите гордо и нагло, докато мъжът не сведеше поглед и не ѝ връчеше ключа. Сцената се повтаряше по един и същи начин от понеделник до петък.
Вкъщи Алма обяви, че се е записала на вечерни курсове в университета в Бъркли. Исаак Беласко, който имаше себе си за човек с напредничави идеи и беше в състояние да прави бизнес или да другарува със своя градинар, щеше да намери за неприемливо някой от близките му да поддържа интимни отношения с човек от семейство Фукуда. А според Лилиан, Алма щеше да се омъжи за някой менш от еврейската колония, както бяха направили Марта и Сара, и по този въпрос не се спореше. Само Натаниел знаеше тайната на Алма, но също не я одобряваше. Алма не му беше разказала за хотела, но и той не я бе попитал, защото предпочиташе да не знае подробности. Не можеше да продължи да омаловажава Ичимей като прищявка на братовчедка си, от която тя щеше да се излекува още на втората среща, но се надяваше в даден момент Алма да осъзнае, че двамата нямат нищо общо. Той самият не помнеше какви са били отношенията му с Ичимей в детството, спомняше си само уроците по бойни изкуства на улица "Пайн". След като Натаниел постъпи в интерната и театралните постановки на тавана приключиха, двамата рядко се срещаха, въпреки че Ичимей често ходеше в Сий Клиф, за да си играе с Алма. След завръщането на семейство Фукуда в Сан Франциско, Натаниел се бе видял с японеца два-три пъти, когато баща му го пращаше да му предава парите за разсадника. Не можеше да проумее какво, по дяволите, намираше братовчедка му в Ичимей: та той не блестеше с нищо, минаваше, без да остави следа, точно обратното на един силен и самоуверен мъж, който би се справял с такава сложна личност като Алма. Не се съмняваше, че мнението му за Ичимей щеше да е същото, дори да не беше японец; тук расата нямаше нищо общо, ставаше дума за характер. На Ичимей му липсваха необходимите за всеки мъж дози амбиция и агресивност, които самият Натаниел се бе видял принуден да развие със силата на волята си. Той не бе забравил ни най-малко годините на страх и мъчения в училището, нечовешкото усилие да изучи една професия, която изискваше злина, каквато той не притежаваше. Беше благодарен на баща си, че го е накарал да тръгне по неговите стъпки, защото като адвокат се бе обиграл и бе придобил кожа на кайман, за да може сам да се справя и да преуспее. "Ти така си мислиш, Нат, защото не познаваш Ичимей, както не познаваш и себе си", отговаряше му Алма, когато той ѝ излагаше теорията си за мъжествеността.