Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Инспекторът откри другата улика в пощенската кутия. Сред останалите писма се намираше и известие от Шведската транспортна администрация, което потвърждаваше, че жълта „Скания“ K113 от 1992-ра е сменила притежателя си.
– Значи, се придвижвате с автобус – каза инспекторът.
Автобусът бавно напредваше. БМВ-то го настигна за нула време, но по тесния път, по който се движеха, Шефа нямаше възможност да направи каквото и да било, освен да кара зад него и да се чуди кои бяха тези, които се возеха вътре, и дали евентуално носеха със себе си сив куфар на колела.
В блажено неведение за опасността, която ги следваше на пет метра, приятелите в автобуса обсъждаха настоящата ситуация и бързо стигнаха до заключението, че нещата със сигурност ще се поуталожат, ако успеят да се скрият някъде за няколко седмици. Такова беше намерението им в Езерната ферма, но добрата идея изведнъж бе станала ужасно лоша, когато се бе появил неочакваният гост и Соня бе седнала върху него.
Проблемът в момента произтичаше от това, че Алан, Юлиус, Бени и Хубавицата имаха нещо общо помежду си – недостиг на роднини и приятели. Как тогава щяха да намерят някого, който би подслонил голям жълт автобус, превозващ четирима души, куче и слон?
Алан се извини с факта, че всичките му приятели били умрели по един или друг начин, но предвид преклонната му възраст можело да се заключи, че вече, така или иначе, щели да са се споминали от старост.
– Малцина са късметлиите, които преживяват всичко, ден след ден, година след година – заключи столетникът.
Юлиус обясни, че неговата специалност винаги са били неприятелите, а не приятелите. Искал да задълбочи дружбата си с Алан, Бени и Гунила, но това не им било от особена полза в конкретната ситуация.
Хубавицата призна, че била ужасно асоциална в годините след развода, а по-късно в двора й се появила една слоница, която трябвало да крие, и това не било особено благодатна тема за разговор. Така че и тя нямала към кого да се обърне, за да помоли за помощ.
Оставаше Бени. Той имаше брат, нали? Най-сърдитият брат на света.
Юлиус попита дали не могат да подкупят брата с пари, при което Бени грейна. Ами че нали имаха толкова милиони в куфара! Обаче нямало да успеят да го подкупят, защото Босе бил по-горд, отколкото алчен. Ала това било просто въпрос на семантика, а Бени знаел как да се справи със ситуацията. Щял да помоли Босе да му даде възможност да постъпи правилно след всички тези години.
Бени се обади на брат си и в момента, в който се представи, бе уведомен от Босе, че пушката му е заредена и че Бени е повече от добре дошъл да го посети, ако иска да получи няколко сачми в задника.
Бени отвърна, че няма никакво желание за това, но че заедно с няколко приятели все пак мислят да наминат, защото той иска веднъж завинаги да уредят финансовите си дела. Между тях двамата съществувало, така да се каже, известно разногласие по въпроса за наследството на чичо Фрасе.
Босе каза на брат си да спре да се изразява толкова сложно. След това попита направо:
– Колко имаш в себе си?
– Какво ще кажеш за три милиона?
Босе замълча за момент, обмисляйки ситуацията. Познаваше брат си достатъчно добре, за да знае, че Бени никога не би се шегувал с нещо такова. Чисто и просто братлето е фрашкано с пари! Три милиона! Направо върхът! Но... човешкото око е ненаситно.
– А какво ще кажеш за четири милиона? – пробва се Босе.
Ала Бени веднъж завинаги бе решил никога вече да не позволява на брат си да го командва, затова отсече:
– Ние, разбира се, можем да отседнем и в хотел, ако мислиш, че ще те притесняваме.
Босе побърза да отговори, че малкият му брат никога не го е притеснявал. Бени и приятелите му били добре дошли и в случай че Бени същевременно имал желание да уреди старата вражда с три милиона – или дори три милиона и половина, ако сметнел за уместно, – това щяло да бъде просто един плюс.
След това Бени получи указания как да стигне до къщата на брат си – пътуването дотам щеше да им отнеме няколко часа.
Всичко сякаш се подреждаше по най-добрия начин. А сега и пътят стана широк и прав.
Точно от това се нуждаеше Шефа – малко повече пространство. В продължение на почти десет минути плътно беше следвал автобуса, а през това време БМВ-то му даваше сигнали, че трябва да презареди с гориво. Шефа не беше зареждал от Стокхолм, но кога да намери време за това?
Страхуваше се, че бензинът ще свърши насред гората и няма да може да направи нищо друго, освен да проследи с поглед как жълтият автобус изчезва в далечината, навярно превозвайки Болта, Кофата и куфара.