Когато мъртвите се пробудят

Малер влезе в стаята и застана до нея.

— Дадох му захар със спринцовката и той пи.

Ана кимна и се отпусна на колене до леглото.

— Елиас? Елиас? Мама е тук.

Елиас не помръдна нито на милиметър. По нищо не личеше да я е чул. Нежната нотка в гласа ѝ потръпна и черната скръб отново се разля в гърдите ѝ. Ана бързо се изправи и излезе от стаята. Ароматът на прясно кафе в кухнята я поуспокои.

Щеше да се грижи за него. Щеше да стори всичко по силите си. Но нито за миг нямаше да си позволи да повярва, че може да върне момченцето си, че то е погребано някъде дълбоко навътре в тази малка черна мумия и сега се мъчи да достигне повърхността. Иначе щеше да се пречупи. Болката щеше да я съсипе.

Напълни две чаши с кафе и ги остави на масата. Вече бе по-спокойна. През прозореца видя как воалът на небето започва да посивява. Листата потръпнаха под полъха на лекия бриз. Погледна баща си.

Изглеждаше уморен. Торбичките под очите му бяха по-тьмни от обикновено, сякаш земната гравитация всмукваше лицето му и теглеше набръчканата му кожа надолу към земята.

— Татко? Защо не си починеш малко?

Малер поклати глава, така че торбестите му бузи се разтресоха.

— Нямам време. Обадих се в редакцията и разбрах, че са ме търсили. Съпругът на онази жена, която… Както и да е, искат да напиша още нещо, но да видим… А трябва да купя и храна и разни други продукти…

Вдигна рамене и въздъхна. Ана отпи няколко глътки от кафето — бе твърде силно за вкуса ѝ, както обикновено, когато баща ѝ го приготвяше. Обърна се към него.

— Върви. Аз съм тук.

Малер я погледна. Очите му бяха малки и кървясали, почти се губеха в подпухналото му лице.

— Ще се справиш ли?

— Да. Ще се справя.

— Сигурна ли си?

Ана остави чашата на масата с рязко движение.

— Нямаш ми доверие. Знам. Нито пък аз на теб. Това е вкоренено дълбоко в мен. Не знам какво всъщност искаш.

Стана от масата и отиде при хладилника, за да извади малко мляко за кафето. Той беше празен, разбира се. Когато се върна на масата, видя, че баща ѝ се е свил още повече на стола.

— Искам само всичко да е наред.

Ана кимна.

— Вярвам ти. Само че искаш всичко да стане по твоя начин. Както ти си планирал. Рационално. Тръгвай. Ще се справя.

Направиха списък с всички необходими продукти, предвидиха огромни количества, сякаш се готвеха за обсада.

Когато Малер тръгна, Ана отиде да нагледа Елиас, след това обиколи къщата, изтупа килимите, изчисти мъртвите мухи от первазите на прозорците и пусна прахосмукачка. Докато бършеше кухненския плот, забеляза двете неразопаковани бебешки шишета. Прибра прахосмукачката и се върна при Елиас. Натроши малко фруктоза в едното шише, напълни го с вода, зави биберона и го разклати, за да се разтвори захарта. След това седна до Елиас с шишето в ръка и го погледна.