Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
— Би ли отворил още малко прозореца?
Малер го свали докрай. Ана се облегна толкова силно назад, че главата ѝ легна върху облегалката за врата.
— Защо миризмата не изчезва?
Малер погледна още веднъж към тъмнозеленото, покрито с черни точки лице на Елиас, което се подаваше изпод чаршафа. В този момент приличаше още повече на мумия.
— Не искам да им го дам — каза Ана. — Това е.
Растителността край лятната им къща беше буйна и пожълтяла. От огромната обикновена лоницера, плъзнала по цялата веранда в началото на лятото, сега бяха останали само изсъхнали клони, които обгръщаха стълбите като в пашкул.
Малер спря колата на около десет метра от външната врата и изключи двигателя.
— Добре — каза той и огледа кафявата трева. — Значи все пак дойдохме тук.
Къщата им се намираше в края на вилната зона Кохолма. Вярно, че морето бе на неколкостотин метра по-надолу, отвъд гората, но веднага щом излезе от колата, Малер почувства, че въздухът е съвсем различен. Пое си дълбоко въздух, а тялото му се изпълни с усещане за свобода.
Разбра защо бе поискал да дойдат тук.
Мястото му се струваше по-сигурно от апартамента. Заради морето, разбира се. Огромната синева пред хоризонта. Ако онези мъже се появяха, винаги можеха да избягат. Към островите.
Само след миг си спомни защо изобщо бе успял да купи къщата преди петнайсет години. През гората прелетя глухо боботене, а ламарината на колата затрепери. Малер въздъхна.
На петстотин метра на юг се намираше пристанището за фериботи на Капелшер. След като потокът от пътници между Финландия и Оланд29 се увеличи рязко преди петнайсет-двайсет години, а самите фериботи станаха по-масивни, за да могат да предоставят всички възможни удоволствия на пътниците си, цената на имотите в района падна наполовина. Не беше чак толкова лошо като да живееш край летището, но почти. Фериботите се движеха през всички часове на денонощието, а на човек му трябваше поне седмица, за да привикне с бученето им.
Започнаха да свалят багажа.
Малер вдигна Елиас от задната седалка и го занесе до къщата, измъкна ключовете от улука и отвори вратата. Къщата миришеше на застояло. Пренесе Елиас до стаята му, където събраните през отминалото лято съкровища под формата на пера, камъни и парченца от дъски го очакваха наредени по етажерките и перваза на прозореца.
Положи го на леглото и отвори прозореца. Соленият въздух нахлу в стаята и накара прашинките да се понесат във вихрен танц.
Да. Постъпиха правилно, като дойдоха тук. Сред простора и спокойствието. С други думи, сред всичко, от което се нуждаеха.
Град Тебю Шуркбю, 12,30
Елви не можеше да заспи, след като разговаря с Флора в малките часове. Затова реши да почете още малко Гримберг. За зло или за добро стигна до епизода със смъртта на Густав II Адолф. Описанието на странното отношение на вдовицата му Мария Елеонора към трупа му буквално погълна Елви.
Мария Елеонора отказва да приеме смъртта на съпруга си. Вместо това непрекъснато се връща при мъртвото му тяло и му прави компания по време на цялата процесия от Германия. Когато най-накрая успели да я откъснат, тя по някакъв начин взела сърцето му (Елви страшно се дразнеше, че Гримберг така и не разкрива на читателите си как точно е постъпила) и заплашва придворните с него само за да я допуснат до трупа още веднъж.
„Нейният взор е сляп за черното, гниещо тяло, което милва и почита, въпреки че то отдавна е лишено от живот“ — пише един шведски дипломат.
Елви свали книгата и се замисли. Каква разлика в отношението… Ако кралят се бе вдигнал от ковчега, кралицата вероятно щеше да извика от радост и да прегърне разложения му труп. Защо бяха толкова различни? Дали Елви не бе коравосърдечна?
След няколко страници получи отговор на мъчещите я въпроси. Мария Елеонора поръчала двоен ковчег, който да побере мъртвия крал и нея самата. Обяснението ѝ било, че получила „тъй малко наслада от него“, докато бил жив. Сега, когато бил мъртъв, не искала да пропусне нито миг.
За Елви този проблем не съществуваше. Тя бе получила достатъчно „наслада“ от живота с Туре. В мига, в който издъхна този десет години по-възрастен от нея мъж, оженил се за малката истерична женичка от добро сърце, за да се грижи за нея и да я напътства в земния ѝ път, без да я разбира, за Елви всичко приключи — беше му се наситила. Не питаеше злост, съпругът ѝ даде всичко от себе си приживе, но смяташе семейния си живот за приключена глава.
29
Остров край Швеция. — Б.пр.