Когато мъртвите се пробудят
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-037-6
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Когато мъртвите се пробудят». Краткое содержание книги:
Успокоена от тази мисъл, Елви остави книгата настрани и се опита да заспи, но сънят не идваше. Към четири и половина отиде до тоалетната и прекара там половин час, преди отново да се върне в осветената от зората стая. Свали щорите, изпи две хапчета валериан и постепенно се унесе. Спа на пресекулки докъм единайсет часа, когато се събуди, бодра и изпълнена с очакване.
Докато не изгледа новините.
Не чу нито дума за най-важното. От време на време показваха интервю с някой епископ или свещеник, но знаете ли за какво говореха те?
За притеснените близки, за денонощния телефон на църквата и за страха, който мнозина изпитваха в тази ситуация, дрън, дрън, дрън.
Елви не изпитваше никакъв страх. Само яд.
Статистически данни и снимки от снощните ексхумации. Бяха успели да разровят всички засегнати гробове и дори още няколко (на хора, мъртви от повече от два месеца, които все още си бяха мъртви), а броят на пробудените наближаваше две хиляди.
Министър-председателят кацна в страната преди няколко минути и журналистите го нападнаха още на „Арланда“. За да подчертае колко сериозно е положението, той свали очилата си и погледна право в обектива на камерите със следните думи:
— Нашата страна. Се намира в състояние на шок. Надявам се всички. Да помогнат. Нека не усложняваме. Нещата още повече.
Аз. И моето правителство. Ще сторим. Всичко по силите си. За да предоставим на тези хора. Медицинските грижи. От които се нуждаят.
Но нека не забравяме…
В този миг показалецът му се изстреля нагоре във въздуха, а по лицето му се изписа емоция, напомняща скръб. Елви напрегна всеки мускул на тялото си и дори се наведе по-близо към телевизора. Ето сега ще го каже. Най-накрая. Министър-председателят продължи:
— Всички ще преминем по този път. Нищо не отличава тези хора. От нас.
С тези думи той благодари на журналистите, а охраната му проправи път към колата. Елви остана да седи със зяпнала уста.
„Дори и той не…“
Знаеше, че министър-председателят познава отлично Библията и с готовност я цитира при нужда. Какъв удар нанесе на Елви само, когато дори не спомена Светото писание. Точно сега, когато би било съвсем на мястото си.
„Всички ще преминем по този път…“
Елви спря телевизора и изръмжа:
— Проклет… палячо.
Обикаляше из къщата, беше толкова разстроена, че не знаеше къде да се дене. Влезе в гостната и взе копията на църковните псалми, изцапани от дишането на Туре, смачка ги и ги хвърли в кошчето за боклук. След това се обади на Хагар.
Хагар бе единствената ѝ приятелка от църквата, която все още бе с всичкия си. През последните дванайсет години с Агнес се редуваха да варят кафе и да пекат сладки за съботните им срещи. След като Агнес получи ишиас преди три години и следователно не можеше да води толкова активен живот, Елви и Хагар продължиха сами с приготовленията.
Хагар вдигна на втория сигнал.
— Шестстотин и дванайсет, деветнайсет, двайсет и шест!
На Елви ѝ се наложи да дръпне слушалката от ухото си, защото Хагар, която леко недочуваше, буквално ѝ се разкрещя.
— Аз съм, аз съм.
— Елви! Не можех да се свържа с…
— Да. Знам. Имаш ли…
— Туре! Той…
— Да.
— И се върна…
— Да. Да.
Настъпи миг тишина. След това Хагар продължи, но доста по-тихо:
— Ясно. У вас?
— Да. Но вече го прибраха. Не затова ти се обаждам. Гледа ли новините?
— Разбира се. Цяла сутрин. Невероятно. Ужасно ли беше?
— С Туре ли? Да, може би малко в началото, но… след това мина добре. Забрави за него. Видя ли… видя ли министър-председателя?
— Да — рече Хагар с кисела нотка в глас. — Поведението им на нищо не прилича.
Елви поклати бавно глава, забравила, че Хагар не може да я види. Впи поглед в една малка икона на стената в коридора и заяви бавно:
— Хагар. Чудя си дали сме на едно и също мнение?
— За кое?
— За случващото се.
— Второто пришествие?
Елви се усмихна. Знаеше, че може да разчита на Хагар. Кимна на иконата, изобразяваща Исус, и каза:
— Да, точно за него. Дори не го споменават.
— Не. — Хагар отново повиши глас: — Пълен кошмар! Как стигнахме дотук?
Поговориха си няколко минути при пълно единогласие и се разделиха с обещанието да направят нещо, неизвестно какво.
Елви се почувства по-спокойна. Явно имаше и други, които мислеха като нея. Вероятно мнозина. Приближи се до прозореца на балкона и погледна навън, сякаш търсеше съмишлениците си с очи. В този миг съзря нещо друго — за първи път от месеци наред небето се покри с облаци.