Тайната на сътворението

— Историята разказва, че някакъв османски владетел бил вечно уморен от постоянните спорове на многото си жени. В харема му царял безпорядък. Затова заповядал на придворния сладкар да измисли сладкиш, който да е толкова хубав, че да накара жените да млъкнат. — Кирибали се облегна за момент назад, тъй като сервитьорът донесе чиния, пълна с поръсени с пудра захар парчета локум. — Сладкарят се справил. Жените така се запленили от новия деликатес, че мирът и спокойствието се завърнали в харема. Но от калоричните сладкиши наложниците станали толкова дебели, че в тяхната компания владетелят ставал напълно импотентен. Затова наредил да кастрират сладкаря.

Кирибали се засмя гръмогласно на собствения си разказ, вдигна чинията и предложи на Кристин.

Роб отново изпита противоречиви чувства към Кирибали. Полицаят беше очарователен, но в него се таеше и някаква злост. Ризата му беше прекалено чиста, вратовръзката му беше твърде британска, красноречието му беше твърде книжовно, заучено и добре овладяно. Но очевидно беше много умен мъж. Роб се зачуди дали Кирибали е близо до разрешаването на случая с убийството на Брайтнер.

Локумът беше много вкусен. Кирибали отново започна да ги гощава с познанията си.

— Нали сте чели „Хрониките на Нарния“?

Кристин кимна и Кирибали продължи.

— Това със сигурност е най-известната литературна отпратка към турския локум. Когато Снежната кралица предлага сладкиши…

— Да, в „Лъвът, вещицата и дрешникът“.

— Точно така! — Полицаят се изкикоти и сръбна превзето чай от стъклената си чаша. — Често се чудя защо британците са такива специалисти в детската литература. Това е една доста странна дарба на тази островна раса.

— Имате предвид в сравнение с американците.

— В сравнение с когото и да било, мистър Лътрел. Преценете сам. Най-известните детски автори са британци — Луис Карол, Беатрис Потър, Роалд Дал, Толкин… Че дори и онази безвкусица за Хари Потър. Всички автори са британци.

През розовите храсти в градините Гьолбашъ най-после полъхна дългоочакван ветрец. Кирибали сякаш не го забеляза и продължи:

— Този успех според мен се дължи на факта, че британците не се страхуват да плашат децата си. А децата обичат да бъдат плашени. Някои от най-известните детски приказки са наистина злокобни, не смятате ли? За луд шапкар, отровен с живак, за самотен майстор на шоколад, който наема на работа малки негърчета…

— Инспектор Кирибали! — вдигна ръка Роб.

— Да?

— Има ли някаква конкретна причина, поради която дойдохте да говорите с нас?

Кирибали изтри женствените си устни с чисто ъгълче на салфетката.

— Искам да си заминете. И двамата, веднага.

— Защо? — запита непокорно Кристин.

— Заради собствената ви сигурност. Защото се забърквате в неща, които не разбирате. Това е… — Кирибали махна широко с ръка, като обхвана старата крепост с коринтските колони, скалите зад тях и тъмните пещери в ниското. — Това е толкова древно място. Тук има твърде много тайни и тъмни страхове, които не можете да проумеете. Колкото повече се замесвате, толкова по-опасно ще става.