Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Не разбирам! — изгледах ги аз.
— О, защо не ѝ кажеш най-сетне истината? — обади се Кахини, която тъкмо се приближаваше към нас с пакетче в ръка. Едва когато го постави върху леглото ми, осъзнах, че сигурно е моето мурти. — В нощта, когато беше заченато детето на рани — допълни жизнерадостно тя, — рани влезе при братовчед ми, облечена като мъж!
— Не трябва да разпространяваш такива зловредни слухове! — скастри я Джалкари.
— Няма нищо зловредно. През онази нощ всички бяхме при нея. Помоли ни да ѝ намерим мъжка униформа — отсече и побутна пакетчето към мен.
— Това да не би да е моето мурти? — попитах.
Макар и вече отдалечаваща се, Кахини се обърна и през рамо подвикна:
— Поправено, както ти обещах.
Никой не каза нищо повече за пиесата, но след като разопаковах моята статуетка на Дурга и видях, че е поправена перфектно, лежах будна няколко часа и мислих за всичко случило се. Навън дъждът се сипеше като из ведро. Утре майданът щеше да бъде твърде мокър за тренировки, така че най-вероятно щяхме да останем да тренираме в Панч Махал. Стори ми се любопитно, че докато рани рядко пропускаше нашите тренировки, раджата почти никога не можеше да бъде видян сред войниците си. Говореше се, че обичал да язди слоновете си, но през седмиците, откакто живеех в Джанси, не го бях зървала нито веднъж в близост до оборите. Очевидно беше твърде зает с театъра си.
Или може би с някого от театъра.
Защото, колкото и да се стараех, не можех да спра да мисля за начина, по който раджата беше докоснал рамото на Адеш и как Адеш нямаше нищо против този жест. Очевидно на този свят имаше мъже, за които женската компания не беше достатъчна, затова търсеха близко приятелство с мъже със сходни вкусове и интереси. Ето такъв беше и нашият раджа.
Но дори след като бях разгадала по-голямата част от намеците на Кахини, вместо да ме накара да се почувствам по-добре, това ме накара да се почувствам самотна. Вече знаех за кралското семейство много повече, отколкото за собственото си. Ануджа ми връщаше отговори на писмата ми всяка седмица, но това не ми беше достатъчно. Нямах никаква представа дали е щастлива или тъжна, тъй като ѝ беше невъзможно да ми сподели истината с вечното слухтене на баба ни наоколо. Откакто се бяхме сбогували, беше изминал повече от месец, а както разбрах от Джалкари, докато не дойдеше празникът Дурга Пуджа през октомври, никой нямаше да ни пусне да видим семействата си.
Което означаваше след цели три месеца.
Замислих се за всичко, което се беше променило само за един месец, след което се опитах да си представя какво ли ще бъде след три месеца. Тогава най-вероятно щях да разполагам със значително повече пари, според татко може би достатъчно, за да започне да търси съпруг за Ану. И ако бях по-пестелива, може би щях да успея да отнеса вкъщи и малко сладкиши и дрехи. Но ако и животът в Барва Сагар дотогава се промени? Ако самата Ану стане по-различна? Спомних си колко често беше искала да излезе на двора, за да ме гледа как тренирам и как аз я бях съветвала да ме наблюдава през прозореца. Защо просто не бях рискувала да си навлека гнева на баба ни и да ѝ позволя да остане при мен?
Отворих шкафчето до леглото ми и потърсих последното писмо от Ануджа. Започнах да го препрочитам, като на всяка дума се усмихвах.
Сита, направо няма да повярваш какво се случи! Авани успя да убеди татко да си осиновим малкото котенце, което плака под прозореца на стаята ми цяла нощ! Обясни му колко много искам да го задържа и да си го гледам, и макар баба да заяви, че по-скоро би осиновила демона Равана, Авани все пак го убеди, защото на следващия ден, когато се събудих, мъникът вече беше в стаята ми. Представяш ли си, истинско котенце! С оранжева козинка и чисто бяло носле! Авани смята, че трябва да го кръстя Муули, като играчката си, но според мен той прилича повече на лъв, затова ще го кръстя Шер! Така и двете ще си имаме по един Шер, за когото да се грижим!
Ухилих се широко, представяйки си радостта ѝ и нежността, с която ще се грижи за мъничкия си домашен любимец. Но после се запитах коя ли щях да бъда аз след три месеца и дали Ану изобщо щеше да може да ме познае.
Единайсета глава
Докато коремът на рани растеше и ние все по-рядко напускахме Панч Махал, аз имах възможността да опозная по-добре останалите дургаваси. Стараех се да не се мяркам много около Кахини и Раджаси. А тъй като Хира и Прияла бяха с близо десет години по-големи от мен, нямах какво да си кажа с тях. Затова се сприятелих с Моти, както и с Каши и Мандар, които бяха винаги заедно, а освен това бяха забавна компания. Достатъчно бе само да ги зърна заедно, за да ме напуши смях, защото Каши беше невероятно дребничка и крехка, а от Мандар нямаше как да има по-едра жена, освен ако не беше мъж.