Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
Засвири музика, а после на сцената се появи красива жена. Тя вдигна ръце към небето и като че ли остана прехласната по начина, по който звънтяха гривните ѝ, докато се плъзгаха от китките към лактите ѝ. И внезапно за мен вече не съществуваше нищо друго — само театърът, сцената и тази красива жена. А после жената започна да говори и аз осъзнах, че жената е раджа Гангадхар.
Погледнах към майор Елис — беше зяпнал. Буквално.
И с основание — раджата приличаше толкова много на жена, че ако го бях подминала на улицата, изобщо не бих се замислила, че е нещо друго освен жена.
Огледах тълпата. Забелязах, че неколцина мъже, седнали близо един до друг, си зашепнаха напрегнато. И те ли бяха шокирани колкото мен? Или ставаше въпрос за нещо по-различно?
Пиесата продължи, а когато засвири мелодията за последното действие, един от въпросната група мъже се пресегна подозрително под куртата си. Стиснах здраво дръжката на револвера си. Да видим кой кого! В момента, в който започнах да се надигам, мъжът внезапно установи, че го наблюдавам и се вцепени на мястото си. След малко се приведе към останалите и им прошепна нещо. Тримата се обърнаха едновременно към мен.
Сундари ме видя да настръхвам.
— Видя ли това? — прошепнах ѝ аз.
Тя само кимна.
От този момент нататък до края на представлението ние нито за миг не ги изпуснахме от погледите си.
Когато пиесата свърши, цялата публика започна да ръкопляска. И тъй като това очевидно се очакваше в подобни случаи, аз също започнах да пляскам с ръце. Всеки на мое място би си помислил, че раджата ще побърза да свали сарито и перуката си колкото е възможно по-бързо, но той си остана в сценичното облекло и когато прислугата започна да разнася чая и сладките. После се втурна към рани и подобно на малко момченце, търсещо одобрението на майка си, извика:
— Е, как беше?
— Кахини беше права — ухили се рани. — Това наистина е най-доброто ти представление!
Раджата затвори очи и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка на облекчение.
— Адеш! — извика и актьорът, който беше играл съпруга му, крал Дусянта, се приближи. — Ваше височество, запознайте се с един от най-добрите актьори, живели някога в кралство Джанси!
Адеш притисна длани и се поклони пред рани.
— Бяхте великолепен! — изрече кралицата. — Абсолютно достоверен!
Макар да беше невероятно привлекателен и с фалшивата брада и тежкия сценичен грим, сега, без театралните украси Адеш се оказваше още по-красив. Беше доста по-едър от раджата, с толкова широки рамене и силни, мускулести ръце, че моментално ми заприлича на бик. Всъщност единственият мъж с по-широки гърди от Адеш, когото познавах, беше нашият Шиваджи от село.
— Ваше кралско височество ме ласкае твърде много — промърмори актьорът и пак се поклони.
А после раджата сложи ръката си — заедно с боядисаните нокти и гривните от морска пяна — върху рамото на Адеш. Беше странно да видя раджата, облечен като жена, отпуснал толкова нежно ръка върху ръката на друг мъж. А после повтори дословно думите, които на сцената беше изрекъл Адеш:
— „Любовта те тормози, нежна девойко, но мен тя напълно изпълва. Светлината на деня е щадяща към езерото с лотосите, ала унищожава луната.“ Когато Адеш изричаше това, усещах изцяло болката му, сякаш някой забиваше нож в сърцето ми!
Рани се усмихна леко, обърна се към мен и поясни:
— Негово височество се отнася с много страст към пиесите си.
Раджата и Адеш се спогледаха многозначително, след което негово височество изрече:
— Майор Елис изобщо не следеше второто действие. Мисълта му очевидно беше другаде.
— Вероятно има сериозна причина за това — предположи рани. — Майорът се тревожи много за сипаите. Добре е да го удостоим с аудиенция. С подходящите думи може и да успеем да убедим британците да се откажат от кожените си шапки и патроните с мас и в най-скоро време да оставим това недоразумение далече зад нас!
Раджата въздъхна драматично, сякаш му беше все едно дали проблемът ще се разреши, или не.
Отново в нашата спалня Джалкари все още стоеше облечена в скъпата жълта коприна, за която ми се похвали, че ѝ е подарена от съпруга ѝ, и ме чакаше да ѝ задам въпроса, за който беше сигурна, че изгарях от нетърпение да задам. И накрая аз наистина не издържах и попитах:
— Раджата винаги ли поема женски роли?
Моти и Хира се спогледаха и се намръщиха. Но никой не можеше да ме обвини в каквото и да било, че питам подобно нещо, нито Джалкари, че отговори:
— Не, не винаги — под което имаше предвид „в повечето от случаите“.