Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Замисли се за кратко дали да не върне платното върху подрамника, но отхвърли тази процедура, защото така щеше да им е много по-трудно да преместят картината на сигурно място. Вместо това залепи върху повърхността защитен пласт хартия, използвайки лепило от заешка кожа, което свари в кухнята на обезопасения апартамент край Булонския лес. На другата сутрин, когато лепилото изсъхна, той внимателно върна платното в картонения цилиндър и го пренесе до израелското посолство на улица „Рабле“ № 3. Шефът на парижката централа на Службата разбираемо се опасяваше да приема крадени вещи, но бързо омекна след едно обаждане от Узи Навот. Габриел пъхна картината в един сух ъгъл в трезора на централата и постави термостата на подходящите двайсет градуса по Целзий. После тръгна към Лионската гара и се качи на обедния влак за Цюрих.
Прекара четиричасовото пътуване в кроежи за следващата фаза от операцията, а в шест вечерта вече завиваше с ауди под наем по красивата цюрихска Банхофщрасе. До него, със спортната чанта „Адидас“ в краката си, седеше Ели Лавон.
- Швейцария - обади се той, втренчил се мрачно през прозореца си. - Защо винаги трябва да е Швейцария?
1 Френско вино, произведено в областта Прованс. - Б. пр.
2 Такъв е животът (фр.). - Б. пр.
23.
СЕН МОРИЦ, ШВЕЙЦАРИЯ
Вече беше март, което означава, че Сен Мориц, старомодният спа курорт в долината Горен Енгадин, отново бе попаднал в хватката на лудостта. На Виа Серлас, може би най-скъпата търговска улица в света, повехнали аристократи се шляеха безцелно от „Шопар“ до „Гучи“, а после до „Шанел“ и „Булгари“, заедно с кинозвезди, су-пермодели, политици, магнати и целите им антуражи от най-различни хрантутници. Бореха се да получат най-добрите маси в „Ла Мармит“ или на „Терасата“, а вечер си проправяха път с усмивки в частните помещения на „Дракула“ или „Кралския клуб“. Само шепа от тях си правеха труда да сложат ски. В Сен Мориц скиорството беше развлечение за онези, които нямаха какво друго да правят.
Но сгушен в една тиха странична уличка, нещо като островче на здравия разум, се криеше старият и величествен хотел „Йегерхоф“. Той беше старомоден и строг, ала преди всичко - демодиран, което ни най-малко не го притесняваше. Всъщност той сякаш се наслаждаваше на това. Ресторантите му бяха без предварителна резервация; удобствата му - винаги на второ място. Нямаше спа комплекс или закрит плувен басейн, нямаше нощен клуб да привлича онези, които обичаха да виждат имената си, изписани с получерен шрифт. Единствената музика, която можеше да се чуе в „Йегерхоф“, бе звукът от струнния квартет, който свиреше в салона всеки следобед, през сънливото затишие, наричано евфемистично „парти след ски“.
Стаите му, както маниерите, бяха прашни реликви от едно отминало време. Постоянните гости често искаха по-ниски етажи, защото асансьорът редовно се повреждаше, докато онези, които търсеха евтинията, гравитираха към тесните тавански стаички. В една такава беше отседнал висок като върлина руснак със сиви очи и бледа като снега на връх Бернина кожа. За съжаление, той навехна жестоко коляното си още през първия ден от ваканцията си и оттогава насам пазеше стаята. Понякога сядаше до мъничкото прозорче и се взираше с копнеж в улицата, но през повечето време си оставаше в леглото, вдигнал нависоко наранения си крак. За да убие времето, той гледаше филми и слушаше музика от лаптопа си. Камериерките го описваха като изключително учтив, нещо необичайно за руснак.
Същото обаче не можеше да се каже за лекаря, който се появи в „Йегерхоф“ четири дни след злополучния инцидент с руснака. Той беше среден на ръст, с буйна сребриста грива и зорки кафяви очи, частично скрити зад дебели очила. Онези членове от персонала на „Йегерхоф“ които имаха нещастието да се срещнат с него по време на краткия му престой, по-късно щяха да отбележат, че повече му отивало да нанася рани, отколкото да ги лекува.
- Как е коляното ти? - попита Габриел.
- Още боли, като го натоваря повече.
- Не изглежда добре.