Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
— Приготвяй се или оставаш тук — щеше да каже Рай, нахлувайки в стаята.
— Ами остави ме де — щеше да простене Кел.
— Няма начин — щеше да отговори брат му и да се ухили с най-добрата си усмивка на принц. — Не и днес.
Отвън издрънча каруца и Кел примигна, а Рай се стопи в небитието.
Дали у дома вече се притесняваха за него? Дали кралското семейство имаше и най-малка представа какво се случва? И откъде да узнаят? Дори Кел не знаеше. Наясно беше само, че притежава камъка и трябва да се отърве от него.
Опита се да седне, но тялото му се възпротиви; наложи се да стисне зъби, за да не изстене. Кожата му, мускулите, самите му кости… Всичко го болеше равномерно и страховито, все едно целият представляваше една голяма синина. Дори ударите на сърцето в гърдите му и пулсът на кръвта във вените бяха мъчителни и болезнени. Чувстваше се като умрял. Не се бе приближавал по-близо до смъртта, пък и дори така беше по-близо, отколкото му се искаше. В един момент болката — или поне неочакваната ѝ поява — отслабна, той се застави да седне, като за целта се хвана за дъската на леглото.
Помъчи се да фокусира зрението си и, успявайки, откри, че се взира право в очите на Лайла. Тя седеше в същото кресло до леглото, с пистолет в скута.
— Защо го стори? — попита тя. Въпросът бе назрял на езика ѝ, сякаш само това чакаше.
Кел присви очи.
— Кое?
— Върна се — съобщи тя тихичко. — Защо се върна?
Две думи останаха да висят във въздуха, неизречени, но разбрани. За мен.
Кел се помъчи да си събере ума, но мислите му бяха сковани и натъртени като него.
— Не знам.
Лайла не му се стори впечатлена от отговора — просто въздъхна и прибра оръжието си в кобура на кръста.
— Как се чувстваш?
Като труп, помисли си Кел. Но после се огледа и осъзна че, при все болките в тялото, раните в ръката му, получена от гвоздея, и онази на стомаха от крадения меч на главореза, бяха почти заздравели.
— Колко съм спал?
— Няколко часа — отвърна Лайла.
Кел колебливо потърка с пръсти ребрата си. Странна работа. Толкова дълбоки порязвания отнемаха дни за възстановяване, не часове. Освен ако…
— Използвах това — момичето му подхвърли кръгла кутийка. Кел я хвана във въздуха, макар и да се намръщи от болка. Липсваше надпис, но я позна веднага. Малката тенекиена съдинка съдържаше лечебна маз. И не просто обикновена маз, а негово производство, с кралската емблема на потира и изгряващото слънце на капака. Беше я изгубил преди седмици.
— Откъде я взе?
— Беше в един от джобовете на палтото ти — обясни Лайла и се протегна. — Между другото, знаеше ли, че това твое палто е повече от една дреха? Почти съм сигурна, че прерових поне пет-шест, докато намеря мазилото.
Кел я зяпаше с отворена уста.
— Какво? — учуди се тя.
— Откъде знаеше за какво служи?
Лайла сви рамене.
— Не знаех.
— Ами ако беше отровно? — сопна ѝ се той.
— С теб не може да се излезе на глава — сопна му се и тя. — Добре ми миришеше. Стори ми се подходящо…
Кел простена.
— И, естествено, първо го пробвах на себе си.
— Какво си направила?
Лайла скръсти ръце:
— Няма да се повтарям, ако ще ми се кокориш и цупиш.
Кел поклати глава и изруга под нос, а тя кимна към купчинка дрехи в долния край на леглото.
— Барън ги донесе за теб.
Кел се намръщи (вси светии, дори челото го заболя при тази гримаса). Той и Барън имаха делово споразумение. То обаче определено не включваше убежище и вещи от първа необходимост. Щеше да му е длъжник за причинените неприятности, а те не бяха малко. И двамата си го знаеха.
Кел усещаше, че докато се пресяга към чистата туника и внимателно я намъква през глава, Лайла не отлепя очи от него.
— Какво има?
— Каза, че никой не те преследва.
— Казах, че никой не може да ме последва — поправи я Кел. — Понеже наистина не могат, с изключение на Холанд… — Погледна ръцете си и се намръщи. — Но не мислех, че…
— Един човек и никой не е едно и също, Кел — обърна му внимание Лайла. Изпусна дъх и прокара пръсти през подстриганата си на черта тъмна коса. — Но, да речем, не си бил съвсем на себе си… — Кел я погледна изненадано. Нима тя наистина му търсеше оправдание? — А и аз те праснах с книга.