Четирите цвята на магията
- Автор: Шваб Виктория
- Серия: Сенки на магията #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Емас“
- ISBN: 978-954-357-354-7
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четирите цвята на магията». Краткое содержание книги:
Кел се намръщи. Никога не беше виждал чак толкова жива магия.
— Преди почти три века — той започна да пресмята наум годините (струваше му се дори по-далечно събитие, резултат от постоянното упоменаване просто като „едно време“), — четирите свята се били преплели; магията и онези, които са я използвали, са можели да пътуват през тях с относителна лекота, благодарение на множество извори.
— Извори ли?
— Водни басейни с невероятна естествена мощ — поясни Кел. — Някои били малки, потайни — поточе в Далечния Изток, рекичка на континента — а други големи като вашата Темза.
— Темза ли? — изпръхтя презрително Лайла. — Темза е извор на магия?
— Навярно най-големият в света — потвърди Кел. — Не че тук сте способни да я усетите, но ако можеше да я видиш каквато е в моя Лондон… — замълча за момент. — Както казах, вратите между световете били отворени и четирите града Лондон се смесвали. Независимо от постоянното движение обаче не били напълно равни по сила. Ако истинската магия е огън, то Черният Лондон се намирал най-близо до огнището… — По тази логика Белият Лондон следваше да е втори по сила и Кел знаеше, че несъмнено е било така, макар днес да се затрудняваше да си го представи. — Смятало се е, че силата тече не само в кръвта, но и пулсира във всичко като втора душа. И в определен момент станала твърде могъща и превзела домакина си. Светът се намира в равновесие — човешкото от едната страна и магията от другата. Двете съществуват във всяка жива твар и в един съвършен свят запазват хармонията си: едната част не надвишава другата по сила. Ала повечето светове не са съвършени. В Сивия Лондон — твоя, човечеството е станало силно, а магията — слаба. Но в Черния Лондон било обратното. Хората не само държали магия в телата си, но и я допуснали в умовете си и тя ги превзела, изгаряйки живота им, за да захранва могъществото си. Те се превърнали в съдове, проводници на волята ѝ и чрез тях тя изкривявала реалността спрямо желанията си, замъглявала границите, разбивала ги, творяла и разрушавала, и покварила всичко.
Лайла не казваше и дума, само слушаше и обикаляше из стаята.
— Разпространила се като чума — продължи Кел, — и другите три свята се оттеглили в черупките си и заключили вратите си, за да предотвратят разпространението на болестта… — Не спомена, че решението било взето от Червения Лондон, който се запечатал и с това принудил другите градове да го последват, а Белият Лондон останал прикован между техните затворени врати и врящата магия на Черния Лондон. Не спомена и че така заклещеният свят бил принуден да отблъсне мрака самичък. — След като всички извори били овладени и вратите — затворени, другите три града се оказали изолирани и започнали да се разделят, всеки тръгнал по своя път. Можем само да гадаем какво е станало с Черния Лондон и отпадъците от онзи свят. Магията изисква жив домакин — годна е да процъфтява само където има живот — затова повечето хора приемат, че чумата е изгорила домакините си и в крайна сметка горивото ѝ е свършило, останали са само овъглени късове. Никой не знае със сигурност. С времето Черният Лондон се е превърнал в страховита легенда. В приказка. Разказвана е толкова много пъти, че мнозина дори не я смятат за истина.
— Но камъкът… — понечи да каже Лайла, без да спира да обикаля из стаята.
— Камъкът не би трябвало да съществува — прекъсна я Кел. — След запечатването на вратите, всички реликви от Черния Лондон били проследени и разрушени като предпазна мярка. До последната, до една.
— Очевидно не е до една — отбеляза Лайла.
Кел поклати глава:
— Предполага се, че Белият Лондон е изпълнил задачата с усърдие, дори по-голямо от нашето. Трябва да разбереш, колко са се бояли да не би вратите да не удържат и магията да пробие и да ги погълне. В пречистването си не са се ограничили с артефактите и предметите. Прерязвали са гърлото на всеки, само заподозрян да притежава — или да е влизал във връзка с — изкривената магия от Черния Лондон… — Кел посочи с пръст черното си око. — Мнозина са смятали и белега на антари за такава поквара и са измъквали магьосниците от домовете им посред нощ. Цяло поколение било избито, преди хората да осъзнаят, че без врати подобни магьосници са единственият им начин да стигнат отвъд… — Кел отпусна ръка. — Но не, очевидно реликвите не са били унищожени до последната… — Запита се как ли е бил натрошен камъкът — дали опитът е бил безуспешен и са го заровили, а в последствие някой го е изкопал. — Камъкът не би трябвало да съществува и не може да му се позволи да съществува. Той е…