Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
В екстремни ситуации Шай умееше просто да действа, без да мисли за пощада или за възможните последствия, или въобще без да мисли. Точно това успя да я запази жива в цялата тази гадост. И във всичко, което я въвлече в нея всъщност. Много умения представляват нож с две остриета и човек трябва да се примири с това, а тя беше склонна и да размишлява твърде много, след като нещо се случеше, ала това беше друга история. Ако Джег успееше да хване здраво тоя меч, с нея беше свършено, така че още преди улицата да спре да се върти пред очите ѝ, тя се нахвърли върху него. Той се опита да освободи ръката си, но Шай успя да я сграбчи с лявата си длан, притисна се към него и започна да мушка като обезумяла с ножа си — в корема му, в ребрата, пак в ребрата, без да спира да ръмжи, а той изпъшкваше при всеки удар; дръжката на ножа започна да се хлъзга в болящата я ръка.
Той я сграбчи за ризата, шевовете се разпраха и ръкавът едва не се откъсна. Когато го удари отново, Джег се опита да я отблъсне, но повече нямаше сили и тя отстъпи само на крачка. Главата ѝ вече се беше прояснила и успя да запази равновесие, но той залитна и падна на едно коляно. Тя вдигна ножа с две ръце високо над себе си, удари право в тъпата му шапка, сплеска я и остави ножа забит до дръжката в главата на Джег.
Отстъпи назад в очакване той да падне по лице. Вместо това Джег се изправи неочаквано, като камилата, която веднъж беше видяла на един панаир; периферията на шапката му се беше спуснала ниско и закриваше очите му, а дръжката на ножа стърчеше право отгоре.
— Къде се дяна? — Произнасяше думите така, сякаш устата му беше пълна с чакъл. — Смоук? — Той се наклони на едната си страна, после на другата. — Смоук? — Потътри се към нея, вдигайки прах, мечът висеше от окървавената му дясна ръка и върхът му дращеше земята до краката му. Той вдигна лявата си ръка — пръстите му бяха разперени, но китката беше отпусната — и започна да опипва под шапката си, сякаш нещо му беше попаднало в окото и искаше да го избърше. — Шмоук? — Едната страна на лицето му потрепваше, тресеше се и се гърчеше по много неестествен начин. Или пък може би беше напълно естествен за човек със забит в мозъка нож. — Чмок? — По периферията на шапката му течеше кръв, по бузата му се стичаха червени линии, половината му риза беше пропита с нея. Но той продължаваше напред, окървавената му дясна ръка се тресеше, дръжката на меча му се блъскаше в крака. — Чмо?
Тя започна да отстъпва назад, без да сваля очи от него, с отпуснати ръце и настръхнала кожа, докато не се блъсна в стената зад гърба ѝ.
— Чо?
— Затваряй си устата!
И тя се хвърли към него с протегнати ръце, отблъсна го назад. Мечът падна от ръката му, а окървавената шапка все още стоеше забодена с ножа ѝ към главата му. Джег бавно се свлече по лице, дясната му ръка не спираше да шляпа по земята. Пъхна другата си ръка под рамото, сякаш искаше да се надигне.
— О! — промърмори той в прахта и застина.
Шай бавно извърна глава и изплю кръв. През последните месеци устата ѝ твърде често се пълнеше с кръв. Очите ѝ бяха влажни и тя ги избърса с трепереща ръка. Не можеше да повярва какво се бе случило току-що. Почти нямаше усещането, че е участвала в него. Кошмар, от който трябваше да се събуди. Тя затвори очи, отвори ги — той продължаваше да лежи там.
Шай рязко си пое дъх, после го изпусна, избърса слюнката от устните си и кръвта от челото си, пое си отново дъх и го изпусна. След това взе меча на Джег, стисна зъби, за да потисне порива да го заплюе, който се надигаше в гърдите ѝ на вълни заедно с пулсиращата болка в едната половина на лицето ѝ. Мамка му, колко ѝ се искаше да поседне малко! Просто да се спре. Но се насили да се обърне. Дотътри се до задната врата на таверната. Същата, през която преди малко беше влязъл Джег, докато беше още жив. Цял един живот е нужен, за да създадеш човек. И само няколко мига, за да приключиш с него.
Нири беше изпълзял от дупката в пода, която бе направил при падането си, стискаше окървавения си крак и изглеждаше доста разстроен от това.
— Хвана ли шибаната кучка? — попита той и погледна с присвити очи към вратата.
— О, несъмнено.
Очите му се разшириха и той се опита да изпълзи до лъка си, който се въргаляше наблизо, като през цялото време хлипаше. Тя се приближи до него, вдигна големия меч на Джег и Нири се обърна. Очите му бяха изцъклени от ужас и той отчаяно вдигна ръка. Тя я удари с всички сили с плоското на меча; Нири застена и я притисна към гърдите си. После го удари по главата и го запрати, хлипащ, обратно в дупката на пода. Мина покрай него, като запасваше меча в колана си, вдигна лъка и измъкна няколко стрели от колчана. Тръгна към вратата, като междувременно зареди една от стрелите, и погледна навън, към улицата.