Внезапни завършеци

Край с надеждите да вземат парите и да се махнат. Искаха и наградата за нея. Тя притисна езика си към портичката между зъбите и промълви беззвучно „Задници“. Има един определен тип мъже, колкото повече им даваш, толкова повече искат.

— Ще трябва да отидем и да я намерим — чу тя гласа на Нири в тишината.

— Да — съгласи се Джег.

— Казвах, че ще се наложи да я търсим.

— Сигурно чак си се насрал от кеф, че така се случи, а?

— Казах ти, че ще трябва да я търсим.

— Спри да ми го натякваш и действай.

Чу се мрънкащият глас на Дод.

— Вижте, парите са тук, можем просто да ги съберем и да се омитаме. Не е нужно да…

— Ние с тебе наистина ли сме излезли на бял свят между едни и същи крака? — ухили се Джег на брат си. — Ти си най-тъпото копеле на света.

— Най-тъпото — каза Нири.

— Нима смяташ, че ще оставя четири хиляди марки на гаргите? — попита Джег. — Ти събери всичко тук, Дод, ние ще обяздим кобилката.

— Според теб къде се намира? — попита Нири.

— Мислех, че ти си големият следотърсач.

— В пустошта, да, но сега не сме там.

Джег погледна към празните колиби и повдигна вежда.

— И това според теб е висша проява на цивилизация, така ли?

Двамата се спогледаха за миг, прахта се закълби около краката им, след което отново се успокои.

— Тя е някъде тук — каза Нири.

— Мислиш ли? Колко хубаво, че с мен е самопровъзгласилият се за най-остър поглед на запад от планините, така че няма да пропусна мъртвия ѝ кон на десет шибани крачки от тук. Да, тя е някъде наоколо.

— Къде се е скрила според теб? — попита Нири.

— Ти къде би се скрил?

Нири огледа сградите и Шай се отдръпна назад, когато присвитите му очи се обърнаха към таверната.

— Ето там сигурно, но аз не съм тя.

— Естествено, че не си, мамка му. Знаеш ли по какво разбрах? Имаш по-големи цици и по-малко здрав разум. Ако ти беше на нейно място, сега нямаше да се налага да те търся, нали?

Отново мълчание, отново прашен порив на вятъра.

— Сигурно не — каза Нири.

Джег свали високата си шапка, почеса с нокти изпотената си коса и отново я нахлупи под ъгъл.

— Ти потърси там, аз ще опитам в съседната, обаче не убивай кучката, ясно? Това ще намали наградата наполовина.

Шай се отдръпна назад в сенките и усети как потта се стича под ризата ѝ. Да бъде заловена в това затънтено място. От тези безполезни копелета. Боса. Не го заслужаваше. Искаше просто да бъде човек, с когото си заслужаваше да се говори, а не да е просто едно нищо, за което щяха да забравят в деня на смъртта ѝ. Сега осъзнаваше колко силна зависимост има между липсата на силни усещания и силната нужда от помощ. Но както повечето от куците ѝ прозрения, и това беше дошло твърде късно.

Тя всмука въздух през малката портичка между зъбите си и чу как Нири скърца по дъските в общата зала, а може би и металическото потракване на голямата му брадва. Трепереше цялата. Внезапно се почувства толкова слаба, че едва успяваше да държи ножа, камо ли да си представи, че замахва с него. Може би беше време да се предаде. Да захвърли оръжието през вратата и да каже: „Излизам! Няма да създавам проблеми! Вие печелите!“. Да се усмихне, да кимне и да им благодари за предателството и за любезните разсъждения как ще я пребият от бой или ще я нашибат с камшик, или ще ѝ счупят краката, или каквото там ще ги развлича, докато я водят към бесилката.